Робин Кук - Маркер

— Съжалявам.

— Съжаляваш? За какво говориш? Няма нищо, за което да съжаляваш. Хайде! Кажи ми какви си ги надробила? Чакай, чакай, мисля, че се сещам.

— Сещаш се? — вдигна вежди Лори. Тя отвори едно чекмедже и измъкна салфетка за да попие очите си. След като се съвзе, вдигна поглед към Лу. — Кое те кара да мислиш, че знаеш какво ме тревожи?

— Познавам те от години: теб и Джак. Знам също така, че сте се разделили. Мисля, че това не е тайна.

Лори понечи да възрази, но той свали ръката си от рамото й и й помогна да се изправи, след което я прегърна.

— Знам, че не е моя работа, но не ми е безразлично какво става с вас двамата. Знам, че се срещаш с някакъв друг лекар, но смятам, че нещата между вас с Джак ще се оправят. И двамата означавате много един за друг.

Лори не се сдържа и се усмихна. Погледна Лу. Този мъж беше истинско съкровище. Навремето, когато тя и Джак станаха гаджета, беше убедена, че той ще ревнува, тъй като тримата се бяха сприятелили. Но той ги подкрепяше от самото начало.

— Благодаря ти за всичко — каза тя. Щом искаше да си мисли, че сълзите й са емоционален изблик в резултат на отношенията й с Джак, още по-добре. Последното, от което се нуждаеше бе да обсъжда здравословния си проблем с Лу.

— Знам със сигурност, че срещите ти с онзи доктор направо побъркват Джак.

— Наистина ли? Изненадана съм. Не съм мислила, че на Джак му пука за нещо или за някого.

— Как можа да го кажеш? Забрави ли, когато се беше сгодила за онзи дилър на оръжие, Съдерланд? Джак превъртя тогава.

— Само защото и двамата смятахте, че не е правилният мъж за мен, и бяхте прави. Не мисля, че е било ревност от страна на Джак.

— Запомни думите ми: беше си чиста ревност.

— Е, ще видим какво можем да направим. Бих искала да поговоря с Джак, стига да ми даде тази възможност.

— Да ти даде възможност? — Лу изглеждаше объркан. — Стига бе, ще го хвана за ушите и ще го домъкна тук, ако трябва.

— Не вярвам това да помогне много — усмихна се слабо Лори. — Но на какво дължа все пак това сутрешно посещение от твоя страна, особено в този официален вид? Сигурна съм, че не си дошъл като адвокат на Джак.

— По дяволите, така е. — Той се изправи в стола си. — Имам проблем и ми трябва помощ.

— Цялата съм слух.

— Причината да съм толкова объркан е, че трябваше да ходя в Джърси с Майкъл О’Рурк, моя капитан. За съжаление, сестрата на жена му е била убита тази сутрин тук в града и се наложи да отидем да съобщим на съпруга. Не е нужно да казвам, но идвам с едно подозрение. Тялото вече е долу, в хладилника. Това, което бих искал е ти или Джак да поемете аутопсията. Но както виждам, ти вече свикна с такива внезапни случаи.

— Боже! Съжалявам, Лу, но сега не мога да го направя. Ако можеш да изчакаш до следобяд, няма проблем, тогава.

— Колко време?

— И аз не знам точно. Имам една среща в „Манхатън Дженерал“.

— Сериозно? — каза той с крива усмивка. — Точно там е била нападната жената, за която ти говоря: на паркинга.

— Ужасно. В болницата ли е работела?

— Да, от години. Беше главна сестра, нощна смяна. Влязла в колата си сутринта, за да се прибере вкъщи. Тъжна картинка — има две малки деца, на десет и на единадесет години.

— Ограбена, изнасилена или и двете?

— Само ограбена, или поне така изглежда. Кредитните й карти са разхвърляни из колата. Съпругът й предполага, че е имала около петдесетачка в портмонето, заради което се е простила с живота си.

— Съжалявам.

— Не толкова, колкото аз, ако не постигна някакъв напредък. Ами Джак? Не беше в офиса си, когато минах преди малко.

— В залата е или поне беше, когато излязох оттам преди половин час.

Лу се изправи и премести стола на Рива на мястото му.

— Почакай, Лу — спря го Лори. — Тъй като и без това вече си тук, има нещо, което искам да ти кажа.

— Какво?

Лори набързо му разказа за серията си от вече шест случая. Не се впусна в подробности, но Лу побърза да придърпа отново стола до бюрото й и да седне.

— Значи ти наистина мислиш, че става въпрос за убийства? — попита той, когато Лори млъкна.

Тя се усмихна, повече на себе си.

— Знаеш ли, не съм сигурна.

— Но ти току-що каза, че според теб някой е сторил нещо на тези пациенти. Това се нарича убийство.

— Така е — кимна Лори. — Проблемът е, че не знам доколко мога да си вярвам. Нека ти обясня. Тази сутрин се опитах да съм достатъчно откровена със себе си, което ме накара да преосмисля много неща. Бях емоционално стресирана през последния месец отчасти заради Джак, отчасти заради майка ми и други неща и сигурно съм търсила с какво да си отвлека вниманието. Тази моя серия от случаи определено попада в тази категория.