Робин Кук - Хромозома 6

— Не изключвам и тази възможност — съгласи се комендантът. — Току-що я обсъдих с Камерън. Но стигнахме до заключението, че единственият достъп откъм морето е възможен през рампата в близост до моста. Останалата част от острова е напълно непристъпна, тъй като е заобиколена от гъсти тръстики и мангрови дървета…

Бъртрам вдигна очи към препарирания носорог над главата на Зигфрид. Тъпата муцуна твърде много напомняше на притежателя, но в случая бе принуден да признае, че комендантът е прав. Един от факторите, натежали в полза на Изла Франческа за резерват на боноби, бяха именно непристъпните му брегове.

— А на рампата не могат да акостират, тъй като войниците все още са там и буквално ги сърбят ръцете да натиснат спусъците на своите калашници — добави Зигфрид. — Още ме напушва смях като си спомня какво бяха направили с колата на Мелани!

— Може би си прав — изръмжа колебливо Бъртрам.

— Разбира се, че съм прав — увери го комендантът.

— Аз обаче продължавам да храня известни подозрения и по тази причина бих искал да проникна в кабинета на Кевин — заяви Бъртрам.

— Защо?

— Имах глупостта да го запозная с действието на портативните уреди, които създадохме специално за локализирането на бонобите — поясни Бъртрам. — На всичкото отгоре му оставих един комплект. Искам да проверя дали все още е там…

— Разумно — кимна Зигфрид, повика Аурелио и му нареди да даде на доктора една мастер-карта, с която се влиза навсякъде.

— Обади се да кажеш какво си открил…

— Не се безпокой — кимна Бъртрам.

Въоръжен с магнитната карта, той се върна в лабораторното крило и проникна в кабинета на Кевин. Сложи резето и пристъпи към бюрото. Не откри нищо и започна обиск на помещението. Първият тревожен знак беше купчината принтерна хартия, върху която имаше разпечатка от релефната карта на Изла Франческа.

Разтвори я и се задълбочи в нея. Отделните листове представляваха различни мащаби на картата, но той не успя да разбере причината, поради която ги е извадил Кевин.

После седна пред компютъра и не след дълго откри директорията, от която бяха извадени разпечатките. В продължение на около половин час мълчаливо се възхищава на начина, по който Кевин бе успял да проследява местоположението на животните в реално време. Поигра си известно време със системата, след което откри информацията за движението на бонобите за определени периоди от време. Така стигна и до разпечатките, които приличаха на странни геометрични тела.

— Твърде многото акъл понякога пречи — промърмори полугласно той докато компютърът очертаваше движенията на всяко животно поотделно. След края на програмата вече беше наясно с проблемите на номер 60 и номер 67.

С нарастващо безпокойство направи опит да раздвижи индикаторите на тези две животни, после се върна в реално време и на екрана светнаха неподвижните им червени точици. Бонобите изобщо не бяха помръднали.

— Пресвети Боже! — простена Бъртрам. Тревогата от изчезването на Кевин беше сменена от този нов и далеч по-сериозен проблем. Изключи компютъра, грабна разпечатките и хукна навън. Подмина колата си на паркинга и тичешком пресече площада. Отлично знаеше, че в създалата си ситуация това е най-бързият начин за придвижване.

Изкачи стълбите и се втурна в кабинета на Зигфрид, без да обръща внимание на Аурелио, който така и не успя да се надигне иззад бюрото си.

— Трябва да поговорим! — извика задъхано той.

Зигфрид провеждаше среща с отговорника за хранителните доставки на комендатурата. При влизането на Бъртрам и двамата стреснато се обърнаха.

— Става въпрос за спешен случай! — настоя Бъртрам, успял да овладее дишането си.

Домакинът стана и се насочи към вратата.

— Ще се върна по-късно — рече той.

— Гледай наистина да е важно! — навъсено изръмжа Зигфрид.

— Имам лоши новини! — размаха разпечатките Бъртрам и тежко се отпусна на току-що освободения стол. — Кевин Маршал е изработил програма за проследяване на бонобите в реално време!

— И какво от това? — вдигна вежди Зигфрид.

— Най-малко две от животните не се движат — поясни Бъртрам. — Номер шейсет и номер шейсет и седем. Неподвижни са повече от двадесет и четири часа, което означава, че са мъртви!

Веждите на Зигфрид останаха във вдигнато положение.

— Те са животни — промърмори той. — А животните умират. Би трябвало да очакваме известни загуби…

— Нищо не разбираш! — отчаяно поклати глава Бъртрам. — Прие лекомислено предупреждението ми за разделянето на две стада, а то беше твърде многозначително. Ето ти го сега и доказателството — бонобите са започнали да се избиват!