Робин Кук - Хромозома 6

Взел внезапно решение, той вдигна слушалката и поиска да го свържат с размножителния център. Насреща се оказа дежурната от втора смяна Шърли Картрайт.

— Поставихте ли хормоналните инжекции на двете бременни бонобо? — попита Бъртрам.

— Още не — отвърна Шърли.

— Но според предписанието това трябва да става точно в два следобед…

— Да, така е — съгласи се с несигурен глас жената.

— Защо закъснявате? — пожела да узнае Бъртрам.

— Госпожица Бекет още я няма — поясни с нежелание Шърли. Явно не изгаряше от охота да натопи непосредствената си началничка, но си даваше сметка, че не бива да лъже.

— Кога трябваше да дойде?

— Не е определила точен час… Казала на дневната смяна, че сутринта ще работи в лабораторията и не иска да я безпокоят… Предполагам, че всеки момент ще се появи.

— Не се ли е разпоредила някой друг да постави хормоналните инжекции, в случай че закъснее? — учуди се Бъртрам.

— Не и именно затова считам, че всеки момент ще бъде тук.

— Ако се забави още половин час, вие поставете инжекциите — разпореди се Бъртрам. — Това не е проблем за вас, нали?

— Не, докторе.

Бъртрам прекъсна линията и набра лабораторията на Мелани в болничния комплекс. Там не познаваше много хора, гласът насреща не му говореше абсолютно нищо. Но човекът го познаваше и му съобщи една твърде обезпокоителна новина — днес Мелани изобщо не е идвала в лабораторията, тъй като била заета в Животинския център.

Бъртрам благодари и затвори, пръстите му нервно забарабаниха по кутията на телефонния апарат. Беше останал скептичен пред уверенията на Зигфрид, че проблемът с Кевин и двете му приятелки е окончателно решен. Мелани беше прекалено съвестен служител, за да си позволи неизпълнение на предписанията, особено, когато става въпрос за хормонални инжекции.

Вдигна слушалката и направи опит да се свърже с Кевин. Никой не отговори, подозренията му се усилиха. Скочи и се втурна към вратата. На секретарката си съобщи, че ще се върне след час. Излезе на паркинга, седна в черокито си и подкара към града.

Вече беше почти сигурен, че Кевин и двете жени са успели да се доберат до острова. Започна да се проклина за лекотата, с която беше повярвал на Зигфрид. Имаше тежкото предчувствие, че любопитството на Кевин ще доведе до сериозни проблеми.

Асфалтът пред него изведнъж свърши, пътят отвъд стана значително по-тесен, покрит с неравен паваж. Наложи се да натисне спирачката, тъй като, потънал в грижите си, неусетно беше увеличил скоростта. Мокрите от неотдавнашния дъжд павета бяха плъзгави като лед, джипът поднесе и измина няколко метра на една страна, после се разклати и спря.

Бъртрам прекоси тичешком паркинга пред болницата, изкачи се на третия етаж и почука на вратата на лабораторията. Никой не отговори. Вратата беше заключена.

Върна се в джипа, включи на скорост и прекоси площада по посока на кметството. Кимна на сънливите войници, разположили се на няколко плетени стола под колонадата и изтича нагоре по стълбите. Аурелио се надигна и му препречи пътя.

— Господин Шпалек е зает — рече той. — При него е началникът на охраната.

— Съобщи му, че съм тук! — раздразнено подвикна Бъртрам и започна да крачи напред-назад.

Пет минути по-късно вратата на кабинета се отвори и в предверието се появи Камерън Макайвърс. Той любезно поздрави, но не получи отговор, тъй като Бъртрам вече се беше скрил зад отворената врата.

— Имаме проблем! — задъхано рече той. — Мелани Бекет не се е появила за срочна инжекция, а Кевин Маршал не е в лабораторията си!

— Това не ме учудва — спокойно отвърна Зигфрид и разкърши здравата си ръка. — Тази сутрин са ги видели да излизат заедно, в компанията на оперативната сестра. Тройката очевидно действа успешно. Снощи са вечеряли заедно в дома на Кевин, а след това жените са останали да преспят.

— Не може да бъде! — учуди се Бъртрам. Все още не можеше да повярва, че свенливият учен се е променил.

— Вярно е — усмихна се Зигфрид. — Аз живея срещу него и мога да го потвърдя. А снощи разговарях с мадамите в бар „Чики“. Бяха доста загряли и споделиха, че отиват на гости у Кевин…

— А къде са отишли тази сутрин?

— Вероятно в Акальонг. Един от чистачите ги е видял да се качват в моторна пирога малко преди разсъмване…

— Значи са отишли на острова по вода! — отсече Бъртрам.

— Отплавали са на запад, а не на изток — отбеляза Зигфрид.

— Елементарен трик — навъсено рече докторът.