Робин Кук - Хромозома 6

— Днес беше страхотен ден! — повиши глас Лу, обръщайки се към Джак и Лори. — Прибрахме Видо Делбарио и той пропя, за да си спаси задника. Мисля, че имаме голям шанс да нанесем смъртоносен удар на фамилията Вакаро…

— А какво стана с Анджело Фачоло и Франко Понти? — попита Лори.

— О, нещата се развиха много добре — ухили се Лу. — Съдията прие нашите аргументи и определи гаранция от два милиона на човек. Голяма работа ни свърши онази фалшива полицейска значка…

— А погребална агенция „Сполето“?

— Тя май ще се окаже истинска златна мина… Собственикът е брат на съпругата на Вини Доминик… Помниш ли го, Лори?

— Как мога да го забравя! — кимна с въздишка младата жена.

— Кой е Вини Доминик? — попита Джак.

— Един тип, който изигра доста странна роля в аферата Черино — поясни Лори.

— Член е на конкурентната фамилия Лучия — добави Лу. — Провалът на Черино беше повод за голям купон, но нещо ми нашепва, че скоро ще спукаме и техния балон…

— Откри ли кой е агентът им в Патологическия център? — попита Лори.

— Чакай де, и дотам ще стигнем — вдигна ръце Лу.

— Имам предвид един помощник-лаборант, казва се Вини Амендола — подхвърли младата жена.

Лу си записа името в малък бележник, пусна го в джоба си и вдигна глава:

— Някакви конкретни подозрения?

— Не, но поведението му напоследък е доста странно…

— Считай, че съм го проверил — обеща Лу. — Нещата се промениха светкавично… Довчера бях в миша дупка и ме заплашваше наказание, а днес изведнъж станах златното момче. Капитанът се обади и каза, че ще ме предложи за награда, представяте ли си?

— Заслужаваш си я — усмихна се Лори.

— Вие двамата също — тръсна глава Лу.

Джак усети леко потупване по рамото. Келнерката го попита дали ще има нова поръчка.

— Кой иска още една бира? — извика той и огледа масата.

Натали сложи длан върху чашата си — знак, че питието й стига. Облечена в пурпурен комбинезон от мека материя, тя изглеждаше ослепителна. Работеше като начална учителка в Харлем, но едва ли някой можеше да допусне това. Според Джак чертите на лицето й напомняха египетските скулптури в музея „Метрополитън“, който неотдавна беше посетил по настояване на Лори. Очите й имаха съвършена бадемова форма, устните й бяха пълни и чувствени. Косата й беше сплетена в изключително сложна прическа, каквато Джак никога не беше виждал. Натали обясни, че е дело на сестра й…

Погледна към Уорън, който също отказа бирата с поклащане на глава. Седнал до Натали, младежът беше облечен със спортно яке и черна тениска, които някак си успяваха да скрият изключително развитата му мускулатура. Джак за пръв път го виждаше толкова доволен. Вместо обичайното мрачно изражение, на лицето му грееше приятна усмивка.

— И така съм добре — увери го през масата Естебан, ухилен до уши.

— Стига ми — отвърна на въпросителния му поглед Лори. — Искам да си оставя място за вечерята, която ще поднесат на самолета… — Тя беше облечена във велурено костюмче и високи ботуши, на главата й имаше копринена кърпа.

Прилича на ученичка, помисли си Джак.

— Аз ще пия още една — рече Лу.

— Една бира и сметката — обърна се към келнерката Джак.

— А вие какво свършихте днес? — изгледа ги Лу.

— Щом сме тук, значи сме се справили — усмихна се Джак. — Лори и другите се занимаваха с визите, а аз — с билетите… — Потупа корема си и добави: — Тук имам една кесия с френски франкове. Казаха ми, че това е предпочитаната валута в онази част на Африка…

— А какво ще правите след като пристигнете там?

— Оставяме се в ръцете на нашия емигрант — рече Джак и махна по посока на Естебан. — Братовчед му ще ни посрещне на летището, а братът на жена му е собственик на хотел…

— Значи всичко е наред — кимна Лу. — Какви са конкретните ти планове?

— Братовчедът на Естебан ни е уредил микробус под наем — отвърна Джак. — С него ще се придвижим до Кого…

— Просто ей така?

— Аха…

— Желая ви късмет.

— Благодаря, вероятно ще имаме нужда от него — кимна Джак.

Половин час по-късно групата (без Лу) се натовари на борда на огромния Боинг-747. Откриха местата си и започнаха да настаняват ръчния си багаж. Малко след това корпусът се разклати и самолетът беше изтеглен на стартовата площадка.

Моторите засвистяха, набраха нужните обороти и тежката машина се стрелна напред. Лори усети ръката на Джак върху своята. Стискаше здраво…

— Добре ли си? — погледна го тя.

— Да — кимна Джак. — Но от доста време насам питая неприязън към летенето…