Робин Кук - Фатално лекарство

— Стига вече — обади се Колдуел. — На никого не му пука кой е видял сметката на стареца.

— Не е съвсем така — поклати глава Трейнор. — На някои хора в КМВ положително им пука, тъй като това убийство хвърля петно и върху тях…

— Точно по тази причина настоявам да издадем некролог — рече Бийтън.

— Поставям въпроса на гласуване — отново се вживя в ролята на председател Трейнор.

— За Бога, Харолд! — простена Кантор. — Тук сме едва пет човека, има ли смисъл да следваме парламентарните процедури? Съгласни сме и толкоз!

— Добре — предаде се Трейнор. — Приемам, че сме единодушни по въпроса за издаването на некролог.

Останалите кимнаха с глави.

— Мисля, че трябва да излезе от името на болничната управа — рече Трейнор и хвърли кос поглед по посока на Бийтън.

— С удоволствие ще го сторя — кимна тя.

Нощта на семейство Уилсън отново премина неспокойно. Някъде към два Ники започна да пищи, станала жертва на поредния кошмар. Инцидентът разстрои всички. Останаха будни повече от час, а Дейвид и Анджела горчиво съжалиха, че бяха позволили на детето да наблюдава работата на криминалистите.

Но когато утрото настъпи, небето беше синьо и без нито едно облаче. След пет дни непрекъснати валежи дойде време на истинския студ. Температурата слезе под нулата, земята се покри с тънка слана.

По време на закуската почти не разговаряха. Никой не искаше да споменава за вчерашната луминолна проба, но Анджела упорито отказа да седне зад масата и изяде закуската си права, над умивалника.

В колата направи опит да преодолее мрачното си настроение и да поговори с детето за новия учител.

— На всеки му е трудно да поеме чужд клас, особено когато този клас е бил воден от изключителна личност като Марджъри — рече тя.

— А защо тате не успя да я спаси? — попита Ники.

— Той направи всичко възможно — въздъхна Анджела. — Но така й било писано. Докторите не са всесилни.

Не след дълго спряха пред входа на училището. Ники изскочи от колата и се приготви да хукне, но Анджела я спря.

— Писмото! — размаха един плик тя. В него подробно беше описала заболяването на Ники и задължителните процедури, свързани с него. — Ако господин Харт има някакви въпроси, нека се обади на мен, или на доктор Пилснър — напомни й тя.

Когато се появи на работното си място с облекчение установи, че Уодли го няма. Бързо си подреди нещата и посегна към плочките с бактериални проби, но една от секретарките надникна през вратата да й съобщи, че я търсят по телефона.

— Имам интересни новини — бръмна в слушалката гласът на главния областен патолог. — Субстанцията под ноктите на доктор Ходжис действително се оказа кожа.

— Поздравявам ви — усмихна се Анджела.

— Направих ДНК-тест и вече съм сигурен, че това не е кожата на Ходжис — добави Уолт. — Готов съм да заложа хиляда долара, че е на неговия убиец и това би могло да бъде решителното доказателство срещу съответния заподозрян.

— Откривал ли сте подобни улики и преди? — попита Анджела.

— Разбира се. При борба на живот и смърт жертвата се брани с всички средства и често използва ноктите си срещу нападателя. Признавам, че в случая е по-различно, просто защото от смъртта е изтекло много време. Ако успеем да идентифицираме убиеца по тези проби, това ще заслужава да бъде отбелязано в някое от специализираните медицински списания.

Анджела му благодари и помоли да я държи в течение.

— О, щях да забравя — рече Уолт миг преди да приключат разговора. — В кожата на жертвата бяха набити миниатюрни парченца въглищна субстанция, сякаш убиецът и жертвата са водили битка край огнище или печка за дърва. Мисля, че това също ще помогне на следствието…

— Аз пък мисля, че само ще го обърка — поклати глава Анджела и обясни за луминолната проба, направена снощи в дома й. — Петната от кръв бяха далеч от печката. Може би убиецът се е изцапал преди да извърши престъплението, на друго място…

— Съмнявам се — отвърна Уолт. — Няма следи от изгаряне, а само няколко червени кръвни клетки. Въглищните частици със сигурност са полепнали по време на борбата.

— Може би са били под ноктите на Ходжис преди убийството — подхвърли Анджела.

— Добро предположение — съгласи се патологът. Но проблемът е там, че тези частици са равномерно разпределени по остатъците от кожата, които открих.

— Истинска загадка — озадачено промълви Анджела. — Това изобщо не се връзва с откритията на криминалистите.