Робин Кук - Фатално лекарство

— Идеята не е добра — поклати глава Дейвид.

— Защо?

— Не мога да ти кажа точно, но имам лоши предчувствия — въздъхна той. — Освен това местната полиция изобщо не ми вдъхва доверие. Честно казано, останах с впечатлението, че никак не са очаровани от това разследване и искат час по-скоро да го приключат.

— Точно по тази причина искам да им се появя — тръсна глава Анджела. — Нека не си въобразяват, че потулването ще бъде лесно. Хайде, нека да отскочим дотам!

— Добре — въздъхна Дейвид. — След като настояваш толкова…

Взеха си по един сандвич с риба тон и го изядоха на стълбите пред закусвалнята. Въздухът не беше чак толкова студен, колкото беше сутринта. Слънцето грееше ярко и температурата скочи.

Приключиха със сандвичите и прекосиха площада по посока на участъка. Сградата беше на два етажа, със стени от червени тухли. Намираше се между градския парк и библиотеката.

Шефът на полицията ги покани да седнат, като преди това забързано разчисти седалките на двата обикновени дървена стола от стари вестници и празни торбички за понички. После се настани зад масивното бюро и им отправи широка усмивка. В кабинета нямаше достъп на директна слънчева светлина, но въпреки това на лицето му се мъдреха тъмни очила с огледални стъкла.

— Радвам се, че се отбихте, приятели — обяви той с едва забележим южняшки акцент. — Съжалявам, че онази нощ ви нарушихме спокойствието, но нямаше как…

— Ние ценим навременната ви поява — рече Дейвид.

— Какво мога да направя за вас?

— Тук сме, за да ви предложим сътрудничеството си — каза Анджела.

— Високо ценим жеста ви — усмихна се Робъртсън и им демонстрира едрите си квадратни зъби. — Ние сме напълно зависими от нашите граждани, тъй като без тях просто не можем да си вършим работата.

— Искаме случаят Ходжис да бъде разрешен — добави Анджела. — И убиецът му да влезе зад решетките.

— Уверявам ви, че не само вие искате това — кимна Робъртсън и усмивката му стана още по-изкуствена.

— Не е много приятно да живееш в къща, където е било извършено такова престъпление — добави Анджела. — Особено когато убиецът се разхожда на свобода. Убедена съм, че разбирате как се чувстваме…

— Абсолютно — кимна Робъртсън.

— Затова искаме да помогнем с каквото можем…

— Всъщност, няма Бог знае с какво да ни помогнете — промърмори притеснено полицейският шеф.

— Как върви разследването? — засече го Анджела.

Дейвид се изправи на ръба на седалката, обезпокоен от насоката, която вземаше разговорът.

— Работим съобразно нашите предписания — промърмори с неудоволствие дебелият полицай.

— А какви са те? — не отстъпваше Анджела.

Неудобството на Робъртсън видимо нарасна.

— Честно казано, в момента нещата са в застой — рече с въздишка той. — Но мога да ви уверя, че когато Ходжис изчезна, ние работихме денонощно.

— Леко съм изненадана от факта, че нещата са в застой точно когато е открит един труп — язвително подхвърли Анджела. — Още повече, че според мнението на съдебния лекар става въпрос за недвусмислено убийство. В града се разхожда неразкрит убиец и аз настоявам да се вземат съответните мерки!

— Никак не ми се иска да ви разочаровам — подхвърли с лека ирония Робъртсън. — Но какво по-точно разбирате под „съответните мерки“?

Дейвид се размърда и понечи да каже нещо, но Анджела го изпревари.

— Всичко онова, което трябва да се свърши при наличието на убийство! — отсече тя. — Разполагате с оръжието на престъплението, което означава, че би трябвало да го изследвате за отпечатъци, да откриете откъде е било закупено и така нататък. Не би трябвало ние да ви обясняваме как се води подобно разследване.

— От деня на убийството са изминали осем месеца и бих казал, че следата е доста изстинала — отвърна с лека ирония Робъртсън, после чертите на лицето му се изпънаха: — Освен това не ми е приятно да ме учат как да си върша работата! Аз не идвам в болницата да ви давам акъл как да вършите своята, нали? Още повече, че Ходжис не беше от най-популярните личности в този град, а ние разполагаме с ограничени възможности и използваме хората си според най-важните приоритети. За ваше сведение в момента се занимавам с доста по-неотложни задачи, включително разследването на няколко случая на изнасилване…

— Аз пък считам, че трябва да се свърши всичко необходимо по разследването на едно убийство! — тръсна глава Анджела.

— Това е сторено още преди осем месеца — отвърна Робъртсън.