Робин Кук - Фатално лекарство

— Разбрах — вдигна ръка Анджела. — Нещата започват да ми се изясняват. Нямах представа за византийските отношения в това градче.

— Е, тук е така — поклати глава Пол. — Голяма част от кореняците имат роднински връзки помежду си. Повечето от тях не обичаха Ходжис и по тази причина не проявиха интерес към изчезването му…

— Но това означава, че убиецът му се разхожда на свобода сред нас! — ахна Анджела. — И явно е човек, който не си поплюва!

— Разбирам какво чувстваш — сви рамене Пол. — Но едва ли мога да ти помогна. Бартън Шерууд ще ти разкаже много повече за Ходжис. Като президент на банката той познава всички в този град. А с Ходжис бяха особено близки, тъй като той беше член на болничния борд по време на неговото ръководство. Да не говорим, че преди време и баща му е бил там…

Анджела се върна в кабинета си и направи опит да свърши някаква работа. Но мислите й постоянно се връщаха на Ходжис. В крайна сметка вдигна слушалката и набра номера на Бартън Шерууд, спомнила си приятелското му отношение във връзка с покупката на къщата.

— Много се радвам да ви чуя, доктор Уилсън — рече с любезен тон Шерууд. — Как се оправяте с новата къща?

— Общо взето добре — отвърна Анджела. — Но бих искала да си поговорим във връзка с нея. Ще ми отделите ли няколко минути, ако отскоча до банката?

— По всяко време — отвърна Шерууд.

— Тогава ще дойда веднага.

Предупреди секретарката, че ще излезе за малко, грабна палтото си и хукна към колата. Десет минути по-късно вече седеше в кабинета на Шерууд. Изпита чувството, че едва вчера е била тук, уговаряйки покупката на къщата в присъствието на Дейвид и Ники.

Тръсна глава и започна. Разказът й беше сбит и без заобиколки. Сподели с президента на банката колко зле се чувства след като в мазето им откриха тялото на Ходжис и изрази надеждата, че той ще помогне на разследването.

— Да помогна ли? — попита Шерууд. Беше се облегнал в коженото кресло, тикнал палци в джобчетата на жилетката си.

— Градската полиция не проявява интерес към случая — поясни Анджела. — Вие сте човекът с най-голям авторитет тук и ако ги побутнете, те с положителност ще се размърдат…

— Благодаря за доверието — усмихна се поласкано Шерууд. — Но мисля, че няма за какво да се тревожите. Ходжис не е станал жертва нито на сериен убиец, нито на случайно насилие…

— Откъде знаете? — учудено го погледна Анджела. — Нима ще ми кажете и името на убиеца?

— Не, за Бога — отвърна с известна нервност Шерууд. — Исках просто да ви успокоя… И да ви уверя, че в случая няма никакъв риск за вас и семейството ви.

— Много хора ли знаят кой е убил Ходжис? — попита Анджела, спомнила си теорията на Дейвид за вътрешно уреждане на сметките.

— Едва ли — поклати глава Шерууд. — Работата е там, че доктор Ходжис не беше обичан в този град и много хора му имаха зъб… Дори аз трудно се оправях с него… — Нервният му смях накара Анджела да си спомни за отказа на Ходжис да продаде на шефа на банката някакъв парцел, вклинен между неговите.

— Искате да ми кажете, че никой не се интересува от убиеца, просто защото никой не е обичал Ходжис — обобщи на глас тя.

— В общи линии да — кимна банкерът.

— Което означава, че става въпрос за организирано мълчание по случая, така ли?

— Не бих се изразил по този начин — поклати глава Шерууд. — Тук става въпрос за една малко особена ситуация: повечето хора считат, че справедливостта е възтържествувала и по тази причина не се интересуват дали някой ще бъде арестуван по обвинение в убийство.

— Аз обаче се интересувам — тръсна глава Анджела. — Убийството е било извършено в моя дом. Освен това вярвам, че времената на саморазправа са окончателно отминали…

— При нормални обстоятелства аз ще съм първият, който би се съгласил с вас — кимна Шерууд. — Уверявам ви, че не правя опити да оправдая този инцидент нито в морално, нито в юридическо отношение. Но Ходжис беше особен човек. Мисля, че ще е най-добре да си поговорите с доктор Кантор. Само той би могъл да ви даде идея за неприятностите, които този човек създаваше на всички около себе си. Може би едва тогава ще разберете за какво точно става въпрос…

Анджела подкара колата по обратния път към болницата. Чувстваше се напълно объркана. Не можеше да приеме съображенията на Шерууд, любопитството й по отношение на Ходжис продължаваше да се изостря. Но с Кантор не искаше да разговаря, особено след оплакването си от предния ден.

Влезе в болницата и се насочи към патологичната лаборатория, където се обработваха пробите. Оказа се, че пристига точно навреме — заложените сутринта проби бяха вече готови. Взе подноса със стъклените плочки и забърза към кабинета си.