Робин Кук - Фатално лекарство

— Така е при всяка загадка — засмя се Уолт. — Трябва да разполагаш с всички факти, за да я разрешиш. Явно на нас все още ни липсва най-важната информация.

След цяла седмица невъзможност да използва велосипеда си, Дейвид натисна педалите по пътя за болницата с неподправено удоволствие. Избра един по-дълъг, но далеч по-живописен маршрут. Гледката на скованите от сланата ливади и заснежените планини в далечината прочисти мозъка му, а студеният свеж въздух го накара да диша с пълни гърди. За миг дори забрави последните си професионални неблагополучия. Когато стигна до болницата, той остави велосипеда на паркинга и се насочи към стаята, в която лежеше Мери-Ен Шилър.

За съжаление пациентката беше далеч от бодрото и жизнерадостно настроение на лекуващия си лекар. Наложи се да я буди, за да я прегледа, а по време на самия преглед тя отново се унесе в дрямка. Дейвид разтърси раменете й, почука с пръст по синусите и попита какво усеща. Пациентката отвърна, че май е по-добре, гласът й беше уморен и сънлив.

Той опря стетоскопа до гърдите й, а тя отново заспа. Тревогата му се усили, защото това състояние беше далеч от нормалното.

Отскочи до стаята на дежурните сестри и разгърна болничния картон на Мери-Ен. Температурата й беше без промяна от вчера — малко над нормалната. Но според бележките на сестрите, гастроентерологичните проблеми продължаваха. Гаденето и повръщането не бяха се прекратили през цялата нощ.

Тези симптоми продължаваха да бъдат загадка за Дейвид и той не знаеше какво да предприеме. Синузитната криза беше на път да затихне, но той не посмя да отмени лечението с антибиотици, макар че вероятно те бяха причина за гастроентерологичните проблеми. Ами тази сънливост? Реши, че е време да спре сънотворните, също както при Джон Тарлоу.

Визитацията при Джонатън Ейкинс възвърна донякъде доброто му настроение. Пациентът се чувстваше добре. По думите му, сърдечният монитор до леглото работел като часовник, без да отразява никаква аритмия или други сърдечни смущения.

Дейвид извади стетоскопа и го опря в гърдите на Джонатън. Със задоволство установи, че белите дробове са абсолютно изчистени. Рязкото подобрение в състоянието на този пациент не беше изненада за него, особено след вчерашните обстойни консултации с кардиолога. Човекът беше категоричен, че сърцето е здраво и няма да създава проблеми.

Останалите хоспитализирани пациенти също се чувстваха добре. Дейвид ги обиколи много бързо и дори изписа неколцина от тях. Приключил с визитацията, той се отправи към кабинета си, доволен, че този път не е закъснял. Беше твърдо решен да се справи и с прегледите, като елиминира натрупаното от няколко дни закъснение.

През цялата сутрин държеше сметка за времето, което отделя на всеки пациент. Даваше си сметка, че е наблюдаван и някой с положителност засича продължителността на прегледите. Това не му харесваше, но едва ли имаше друг избор. Заплахата за уволнение от страна на Кели звучеше съвсем недвусмислено. А това не биваше да се случи, тъй като дълговете им бяха прекалено големи, за да разчитат само на заплатата на Анджела.

Летящият старт даде своите плодове и чакалнята скоро се разчисти. Това му позволи да приеме и две от дежурните сестри на втория етаж, които, също като предишните, имаха грипни симптоми. Той им препоръча почивка на легло и съответната терапия за стомашно-чревните оплаквания.

Приключил с всичко това, Дейвид установи, че му е останало време да отскочи и до кабинета на доктор Пилснър. Сподели с него опасенията си за начало на грипна епидемия и го попита дали не е време да бият антигрипна ваксина на Ники.

— Вече е бита — успокои го Пилснър. — При мен все още няма случаи на грип, но за пациенти с цистофиброза като Ники поставянето на ваксина е задължително.

Дейвид поиска мнението за профилактично лечение с антибиотици, но педиатърът поклати глава. По негово мнение антибиотици трябва да се изписват само в краен случай.

Приключил със сутрешните пациенти преди пладне, Дейвид имаше време дори да хвърли бегъл поглед на кореспонденцията си. В дванадесет и половина напусна кабинета си и слезе във фоайето, където го чакаше Анджела.

— Искаш ли да хапнем някъде в града? — предложи той. — Виж какво време се е отворило, малко чист въздух няма да ни навреди.

— И аз щях да ти предложа същото — кимна Анджела. — Но нека си вземем нещо на крак. Искам да отскоча да полицейския участък и да науча дали има нещо ново в разследването на случая Ходжис…