Робин Кук - Фатално лекарство

В картона беше отбелязано, че пациентът е поискал и получил умерена доза приспивателно. Подозирайки, че именно то е причина за летаргичното му състояние, Дейвид го задраска от бъдещите манипулации. После нареди нова посявка и пълна кръвна картина, помоли сестрите да го информират при всяко, дори незначително повишение на температурата, след което напусна стационара и се насочи към кабинета си.

Анджела приключи с последната от планираните за деня биопсии, приведе в ред малката патологична лаборатория на етажа на Оперативния блок и тръгна към кабинета си. Тази сутрин работата й спореше, освен това беше успяла да избегне всякакви срещи с Уодли. За съжаление си даваше сметка, че това не може да продължава вечно, в душата й отново се появи безпокойството. По принцип беше оптимист, но се страхуваше, че проблемът с Уодли едва ли ще се разреши от само себе си.

Още от прага забеляза, че вратата между двата кабинета е открехната. Пристъпи към нея и направи опит да я затвори. Гласът на Уодли я накара да подскочи.

— Анджела, влез за малко — повика я той. — Искам да ти покажа нещо интересно…

Тя потисна разочарованата си въздишка и неохотно отвори вратата. Уодли седеше пред микроскопа на писалището си, но учебният също беше включен.

— Ела да хвърлиш едно око — усмихна се той и потупа апаратурата с длан.

Анджела направи две-три крачки навътре, после спря. Забелязал колебанието й, Уодли се оттласна от бюрото и столът му на колелца се плъзна назад. Едва тогава младата жена набра кураж и се наведе над окуляра. Но още преди да види каквото й да било, Уодли рязко се плъзна напред заедно със стола, сграбчи я през кръста и я положи в скута си.

— Пипнах те! — извика той.

Анджела извика и направи опит да се освободи, шокирана от директността на атаката. Изобщо не беше допускала, че ще се стигне дотук.

— Пуснете ме! — извика тя и направи опит да разтвори ръцете му.

— Първо ще ми позволиш да ти кажа нещо — рече ухилено Уодли.

Анджела затвори очи и престана да се бори. Обзе я потискащо чувство на унижение.

— Така е по-добре — доволно кимна Уодли. — А сега новината: нашето пътуване е уредено, вече получих и билетите. През ноември пътуваме за конгреса на патолозите в Маями.

— Това е чудесно — промърмори саркастично Анджела и отвори очи. — А сега ме пуснете!

Уодли разтвори ръце и тя побърза да отскочи по-далеч от него. Но той все пак успя да я хване за китката.

— Чака ни фантастично прекарване. През ноември времето в Маями е прекрасно, може би най-хубавото в годината. Ще бъдем в хотел „Фонтебло“ непосредствено до брега…

— Пуснете ме! — процеди през зъби Анджела.

— Хей, какво ти става? — наведе се да я погледне в очите Уодли. — Съжалявам, ако съм те стреснал. Исках да те изненадам с добрата новина…

Анджела прехапа език, за да не избухне и се втурна навън. Вратата шумно се затръшна зад гърба й.

Разтърка лицето си, правейки отчаяни опити да възвърне самообладанието си. Но тялото й продължаваше да се тресе от притока на адреналин. Изминаха няколко минути преди успее да успокои дишането си. В момента, в който това най-сетне стана, тя грабна палтото си от закачалката и се втурна навън. Времето за колебание изтече. Нахалството на Уодли премина всякакви граници и тя възнамеряваше да вземе съответните мерки.

Прекоси празното пространство между сградите и успя да стигне до насрещния навес почти без да се намокри. Забави крачка и решително се насочи към кабинета на Кантор.

Наложи се да чака почти половин час, просто защото не се беше обадила да го предупреди за посещението. Но това време не мина напразно — самообладанието й се възстанови, разсъдъкът също. Дори се запита дали не е провокирала с нещо поведението на Уодли. Може би наивността й беше попречила да го отреже още в началото.

— Моля, заповядайте — изправи се на прага на кабинета си Кантор. Върху лицето му грееше дружелюбна усмивка. Бюрото зад гърба му беше отрупано с бумаги. Наложи се да премести купчина специализирани списания по рентгенология от близкия стол, за да й направи място да седне. Но Анджела любезно отказа и остана на крака. Кантор сви рамене, върна се на мястото си и попита с какво може да й бъде полезен.

— Това, което ще ви кажа, ме притеснява — започна младата жена. — Затова ще ви помоля да се въоръжите с търпение. Обръщам се към вас просто защото не зная какво друго мога да направя…

Кантор окуражително й кимна с глава.

— Дойдох да се оплача от доктор Уодли, който ме подлага на открит сексуален тормоз — изплю камъчето Анджела.