Робин Кук - Фатално лекарство

— Сигурен съм, че Марджъри би се съгласила — отвърна с тих глас Лойд. — Особено ако това може да помогне на някого, дори и съвсем мъничко…

Дейвид остана да му прави компания до появата и на останалите членове на семейството, после дискретно се оттегли. Реши да отскочи до лабораторията на Анджела. Завари я зад микроскопа, лицето й светна като го видя. В следващия момент забеляза изражението му и нервно скочи на крака.

— Какво ти е? Какво е станало?

Дейвид й разказа за нещастието.

— О, Господи! — простена Анджела, пристъпи напред и го прегърна.

— Ама и аз съм един доктор! — мрачно промърмори той. — Отдавна би трябвало да съм свикнал с подобни неща!

— Чувствителността е част от чара ти — увери го Анджела.

— И точно тя те прави добър лекар…

— Слава Богу, че господин Клебър се съгласи на аутопсия — въздъхна Дейвид. — Все още нямам представа какво причини тази бърза смърт. Първо спря дишането й, а след това и сърцето. Консултантите са единодушни, че причината е в рака и може би наистина е така. Но аз искам да бъда сигурен. Нали ще имаш грижата?

— Разбира се — кимна Анджела. — Само не се депресирай, защото вината не е у теб — Нека видим какво ще покаже аутопсията… А как ще кажем на Ники?

— Трудно — въздъхна Анджела.

Дейвид се върна в кабинета си и направи опит да навакса закъснението на прегледите. Но Сюзън му направи знак да излезе в коридора в момента, в който приключваше с четвъртия пациент.

— Съжалявам, че ви безпокоя — направи състрадателна гримаса тя. — Но Чарлс Кели е в офиса и настоява веднага да говори с вас.

Дейвид кимна и тръгна да прекосява чакалнята. Имаше мрачното предчувствие, че неочакваната визита на Кели е свързана със смъртта на Марджъри Клебър. Началникът му нетърпеливо крачеше напред-назад и спря едва когато се увери, че вратата зад гърба на Дейвид е плътно затворена.

— Намирам поведението ви за откровено предизвикателно! — изръмжа без всякакво въведение той.

— Моля? — вдигна вежди Дейвид.

— Едва вчера говорихме за нуждата от икономии и аз останах с впечатлението, че сте разбрал за какво става въпрос. Но какво се получава днес? Каните двама външни консултанти, при това за безнадеждно болна пациентка! Подобен род поведение недвусмислено сочи, че не проявявате разбиране към главния проблем на медицината днес: разхищенията и ненужните разходи!

Дейвид направи неимоверни усилия да запази самообладание.

— Момент, момент — вдигна ръка той. — Откъде знаете, че тази консултация е била ненужна?

— Че как иначе? — изгледа го начумерено Кели. — Какво се промени с нея? Пациентката е била на смъртно легло и съответно е починала… Всички ще умрем, по една или друга причина. Но това не означава, че трябва да пилеем средства и време в героични, но напразни усилия!

Дейвид объркано замълча, заковал поглед в студените сини очи на Кели.

Надявайки се да избегне случайна среща с Уодли, Анджела прекоси лабораторията и се насочи към тъмната стаичка на доктор Пол Дарнъл в дъното. Бюрото беше отрупано с подноси за бактериални посявки — любимият материал за изследване на Дарнъл.

— Може ли да ти отнема една минутка? — попита тя.

Пол й махна да влиза и се облегна назад в стола си.

— Интересувам се от правилата за аутопсии — поясни Анджела. — Откакто съм постъпила тук, не съм имала този шанс…

— Съжалявам, но по този въпрос трябва да се обърнеш към Уодли — отвърна Дарнъл, сви рамене и отново се наведе над микроскопа си.

Анджела с неудоволствие почука на вратата на шефа си.

— Какво мога да направя за теб, скъпа? — посрещна я с мазна усмивка Уодли. Доскоро тази усмивка ми се струваше бащинска, помисли си с неудоволствие тя, преглътна новото „скъпа“ и накратко поясни целта на посещението си.

— Ние не правим аутопсии — отсече Уодли. — Предоставили сме това право на Съдебна медицина в Бърлингтън, просто защото процедурата е скъпа и не влиза в пакета на КМВ.

— А как постъпвате, когато семейството пожелае такава?

— Правим я, но срещу скромната сума от хиляда осемстотин и деветдесет долара — отново се усмихна Уодли. — Досега не сме имали такъв случай…

Анджела кимна и излезе. Напусна болничното крило и тръгна по коридора към административната сграда, където се намираше кабинетът на Дейвид. Опашката в чакалнята му я накара да поклати глава. Всички столове бяха заети, пациенти имаше дори в коридора. Хвана съпруга си в момента, в който излизаше от единия кабинет за прегледи и се насочваше към другия.