Робин Кук - Фатално лекарство

Дейвид с мъка потисна една прозявка. Разговорът с доктор Холстър започваше да прилича на университетска лекция.

— Старата апаратура все още е тук — продължи колегата му. — Управата нареди да я свалят в приземието с надеждата, че ще я продадат някъде в чужбина… В Уругвай, или Парагвай, вече не помня точно къде. Така правят всички болници, успели да се сдобият с линейни акселератори. Продават старата, но все още годна апаратура, на някоя от развиващите се страни, фактически това е една изключително надеждна апаратура, която просто не показва дефекти, тъй като при нея гама-излъчването е постоянно, двадесет и четири часа в денонощието…

— Мисля, че ви отнех прекалено много време — въздъхна Дейвид, решил да се откачи от Холстър преди края на лекцията.

— Доктор Ходжис беше много заинтригуван от фактите, които току-що споделих с вас — подхвърли онкологът. — Прояви подчертан интерес към предимствата на старата апаратура, спомням си, че лицето му буквално светна… Дори пожела да види извадения от употреба рентгенов апарат. Искате ли и вие да му хвърлите едно око?

— Ще се въздържа — отказа Дейвид, изведнъж представил си реакцията на Хелън Бийтън и Джо Форбс ако отново го засекат в болницата.

Няколко минути по-късно вече натискаше педалите по моста над Ревящата река, на път за дома. Резултатите от утринната му мисия не бяха особено успешни, но все пак бе успял да извади рождените дати на пациентите, както и номерата на социалните им осигуровки.

Мислите му механично се насочиха към чутото от доктор Холстър. Изпита дълбоко разочарование от факта, че Ходжис не беше споделил подозренията си с него. После се сети за светналото лице на възрастния лекар при новината, че кобалтовите рентгенови апарати никога не се развалят. Дали това се дължи на някакъв специален интерес, или просто на професионалния ентусиазъм на Холстър? Вероятно на второто, рече си с въздишка той. Онкологът положително е решил, че Дейвид споделя възторга му от инсталирането на линейния акселератор…

Калхоун спа до късно. Тръгна към Бартлет едва около обед, решил да атакува имената от списъка на татуираните по азбучен ред. Пръв в този списък беше Клайд Девъншър.

Отби се в закусвалнята на Мейн Стрийт, поръча си голяма чаша кафе и разтвори телефонния указател. Въоръжен с пет адреса, той допи кафето си и тръгна към жилището на Клайд.

Оказа се, че Девъншър живее над малко магазинче за домашни потреби, в което, за огромно удоволствие на детектива, продаваха и любимите му пури „Антоний и Клеопатра“.

— Търся Кларк Девъншър — обърна се към продавача той.

— О, той излезе още сутринта — отвърна човекът. — Работи в болницата и често му се налага да дава дежурства в празничните дни.

— А кога се връща?

— Към три и половина-четири, ако не е нощна смяна…

Калхоун кимна с глава и се насочи към изхода. Вън заобиколи сградата, изкачи дървените стъпала и за всеки случай натисна звънеца на Девъншър. Изчака няколко секунди, после бутна вратата. За негова изненада тя покорно се отвори.

— Ало! — извика той.

Едно от предимствата на частната практика се съдържаше във факта, че не се нуждаеше от бюрократични подробности като заповеди за обиск. Без да се колебае нито за миг, той се промъкна в жилището на Девъншър и затвори вратата след себе си.

Апартаментчето беше обзаведено с евтини мебели, но чисто и подредено. На масичката в дневната имаше купчина вестникарски изрезки за доктор Джак Кеворкян, известният „ангел на смъртта“ от Мичиган. Край тях имаше и други материали за привържениците на милосърдното самоубийство.

Калхоун се усмихна, спомнил си предсказанието, направено пред Дейвид и Анджела. Продължаваше да бъде убеден, че групичката татуирани от списъка ще им предложи куп интересни неща. Асистираното самоубийство и евтаназията имаха много общи неща помежду си, Дейвид положително би проявил интерес да си поговори с лицето Клайд Девъншър.

Насочи се към спалнята и бутна вратата. И тук беше оправено. Върху малкото писалище имаше още изрезки, но без снимки. Гардеробът съдържаше пълна колекция от средства за връзване — тънки кожени каиши, широки ремъци, здрави вериги със стоманени топчета. На лавицата бяха струпани списания със същата тематика, имаше и внушителна купчина видеокасети.

Затвори вратичките и се запита какво ли ще изплюе компютърът за тоя очевидно шантав човек.

Продължи с обиска. Търсеше главно снимки на собственика, надявайки се на някоя от тях да са запечатани татуировките му. Откри няколко, прикрепени с магнит върху вратата на хладилника, но сред тях нямаше хора с татуировки. Не знаеше кой от тях е Клайд Девъншър.