Робин Кук - Фатално лекарство

— Вършил ли си подобни неща по време на кариерата си като щатски полицай? — изгледа го продължително Анджела.

— Непрекъснато. Прибягвахме до компютърна проверка при наличието на широк кръг заподозрени и винаги намирахме някаква мръсотия. Представям си на какво ще се натъкнем в случай, че Дейвид излезе прав в подозрението си за евтаназия. Човекът, който върши подобни неща, не може да бъде нормален. Я ще е някой фанатик на темата природна среда, я ще се окаже, че държи в къщата си стотина-двеста бездомни кучета. Гарантирам ви, че ще се натъкнем на цял куп шантави неща. Но за тази цел ще ни трябва някой опитен хакер.

— Имам един стар познат, който така и не завърши висше образование, но е гений с компютрите — обади се Анджела.

— Кой е той? — вдигна глава Дейвид. За пръв път чуваше за такъв познат на жена си.

— Казва се Робърт Скейли — отвърна Анджела, обърна се към Калхоун и попита: — Мислиш ли, че такъв човек ще ни бъде от полза?

— Защо никога не съм чувал за твоя познат Робърт Скейли? — продължаваше да разпитва Дейвид.

— Защото не съм те запознавала с всеки незначителен детайл от живота си — отвърна с усмивка младата жена. — Излизах с Робърт преди много време, още не бях завършила колежа в Браун…

— Но сте поддържали контакт и след това, така ли?

— Чухме се един-два пъти.

— Господи, не мога да повярвам на ушите си! — смаяно промърмори Дейвид.

— Стига, Дейвид — отряза го Анджела. — Държиш се като дете!

— Според мен господин Скейли може да ни свърши работа — намеси се Калхоун. — Ако случайно греша, вече ви казах, че има куп фирми, които ще ни направят тази услуга срещу дребно възнаграждение…

— На този етап ще е най-добре да избягваме всякакви възнаграждения — поклати глава Анджела, стана и започна да разчиства масата.

— Имаме ли някакъв шанс да получим описание на татуировките от медицинските картони? — попита Калхоун, обръщайки се към Дейвид.

— Мисля, че да — кимна домакинът. — При общ преглед повечето лекари ги описват… Поне аз никога не пропускам да го направя.

— Това е добре, тъй като ще можем да стесним списъка — кимна Калхоун. — Аз ще разпитам само онези, които имат татуировки по ръцете…

— А ще обърнем ли специално внимание на хората, които работят в болницата?

— Разбира се, с тях ще започнем. Особено много ме интересува някой си Стив Шегуик, за който разбрах, че има татуировка на ръката…

Анджела надникна в хола и попита кой иска сладолед и кафе. Калхоун пожела и двете, а Дейвид отказа и тръгна да провери състоянието на Ники.

По-късно, настанени около разчистената маса, тримата се заеха да обсъждат непосредствените си действия.

— Аз започвам да интервюирам всички болнични служители с татуировки — обяви Калхоун. — Продължавам да считам, че вие не трябва да се набивате в очите на местните, в противен случай рискуваме още някоя тухла в прозорците ви…

— Аз пък ще отида в архивата, за да взема рождените дати и номерата на социалните осигуровки на всички, които ни интересуват — рече Дейвид. — Ще се опитам да открия и евентуалните описания на татуировките.

— За мен остава да стоя тук и да наглеждам Ники — обади се Анджела. — Ще звънна на Робърт в Кембридж едва след като Дейвид се сдобие с нужната информация.

Дейвид само сви рамене.

— А какво ще кажете за доктор Холстър? — попита Калхоун. — Някой трябва да поговори с него, тъй като той е лекувал голяма част от раково болните. Бих го сторил и сам, но ми се струва, че тая работа е за професионалист…

— О, да — кимна Дейвид. — Бях забравил за него. Ще се опитам да го открия утре, веднага след като приключа с медицинските архиви.

Калхоун бутна стола си и стана.

— Благодаря за вечерята — потупа се по леко издутото шкембе той. — Отдавна не бях се хранил толкова вкусно. Мисля, че е време да пренеса това коремче до легълцето му…

— Кога ще се видим отново? — попита Анджела.

— В момента, в който имаме какво да си кажем — отвърна детективът. — А сега скачайте в леглото, тъй като отдалеч личи, че имате нужда от един здрав сън…

През нощта стомашните болки на Ники бяха всеки така силни, но на разсъмване настъпи подобрение. Състоянието й все още беше далеч от нормалното, но температурата й се понижи и вече личеше, че кризата е преодоляна. Дейвид изпита огромно облекчение. Никой от хоспитализираните му пациенти с тези ясно изразени симптоми не беше успял да стигне до подобен етап. Сега вече беше убеден, че Ники ще се възстанови напълно, също като него и сестрите…