Робин Кук - Фатално лекарство

Облегна се назад и зачака, без да отделя очи от монитора. Компютърът се забави почти цяла минута, после върху екрана се появи дълъг списък. Дейвид светкавично изтри случаите, при които причините за промяна в пигментацията бяха чисто медицински и главно на метаболитна основа. Останаха двадесетина имена на пациенти, потърсили медицинска помощ поради проблеми с татуировките си. Петима от тях се оказаха болнични служители. Имената им, подредени по азбучен ред, бяха следните: Клайд Дейвъншър, санитар в Спешното отделение, Джо Форбс от охраната, Клодет Морис от кухнята, Върнър Ван Слайк от поддръжката и Питър Ълхоф, лаборант.

Интересът му беше привлечен и от други две имена, които нямаха нищо общо с болницата — младши полицай Карл Хобсън и Стив Шегуик, щатен охранител в колежа. Останалите пациенти с татуировъчни проблеми бяха главно строителни работници.

Направи разпечатка на списъка и побърза да напусне болницата.

Дейвид остана с впечатлението, че визитата му в болничната архива е останала незабелязана, но сгреши. Влизането му в централния компютър на болницата беше автоматично регистрирано от специалната програма за контрол, инсталирана в системата от щатната програмистка Хортънс Маршал. Тя забеляза предупредителния сигнал на своя монитор и незабавно се свърза с Хелън Бийтън.

— Доктор Дейвид Уилсън беше в електронната архива — уведоми я тя. — Интересът му беше насочен към данните за смъртността в болницата.

— Поиска ли помощ от вас? — попита Бийтън.

— Не, включи се в един от терминалите без да разговаря с никого.

— Как разбрахте, че се интересува именно от смъртността?

— Компютърът ме предупреди. Вие бяхте поръчали да ви докладвам за всеки, който търси информация от подобен род и аз инсталирах съответния софтуер…

— Браво — похвали я Бийтън. — Вашият стил на работа ми харесва. Информация от този вид наистина не бива да става обществено достояние. След присъединяването на болницата към КМВ, потокът от болни значително се увеличи, а заедно с него и смъртността.

— Мисля, че тази статистика няма да е от полза за имиджа ни…

— Точно там е работата — съгласи се Бийтън.

— Трябваше ли да вляза в контакт с доктор Уилсън? — разтревожено попита Хортънс.

— Не, постъпили сте правилно — успокои я директорката. — Той потърси ли достъп до други сведения?

— Нямам представа.

— Питам, защото съвсем неотдавна доктор Уилсън беше освободен от работа като лекар на КМВ…

— О, не знаех…

— Това се случи едва вчера — поясни Бийтън. — Нали ще ме уведомите, ако се върне пак?

— Разбира се — обеща Хортънс.

— Извинете, вие ли сте Карл Хобсън? — попита Калхоун, пристъпил към един униформен полицай, който току-що излезе от закусвалнята на Мейн стрийт.

— Аз съм.

— Името ми е Фил Калхоун — представи се детективът.

— Виждал съм ви в участъка — отвърна с широка усмивка Хобсън. — Вие сте приятел на шефа, нали?

— Аха — кимна Калхоун. — Двамата с Уейн се знаем отдавна. Преди време бях щатски полицай, но излязох в пенсия…

— Блазе ви — въздъхна Хобсън. — Сигурно имате достатъчно време за лов и риболов…

— И още как… Имате ли нещо против, ако ви задам един-два въпроса?

— Давайте — изгледа го любопитно униформеният.

— Карлтън, барманът на „Айрън Хорс“ ми каза, че имате татуировка — започна Калхоун. — Отдавна съм мераклия да си направя нещо подобно, но не зная към кого да се обърна. Вероятно много хора в града имат татуировки, а?

— Доста са — кимна Хобсън.

— А вие къде си я направихте?

— О, моята я имам още от гимназията — притеснено се усмихна полицаят. — Бяхме петима приятели, една вечер избягахме от пансиона и подкарахме към Портсмът, Ню Хемпшър. Там е пълно с ателиета за татуировки…

— Сигурно боли — направи гримаса Калхоун.

— Вече не помня — сви рамене Хобсън. — Освен това тогава се бяхме натряскали здравата…

— И всичките пет човек сте все още в Бартлет, така ли?

— Не, останахме четирима… Аз, Стив Шегуик, Клайд Дейвъншър и Морт Абръмс.

— И всички се татуирахте на едно и също място, така ли?

— Не — поклати глава Карл. — Част от нас си избраха бицепсите, а други — ръката над китката. Клайд беше изключение, тъй като си татуира гърдите, малко над зърната…

— А кой си татуира ръцете?

— Вече не съм много сигурен — въздъхна полицаят. — Май бяха Шегуик и Джей Кауфман… Именно Кауфман се пресели да живее другаде. Отиде да учи в някакъв колеж в Ню Джърси и си остана там.