Робин Кук - Фатално лекарство

— А вашата къде е? — попита Калхоун.

— Ще ви покажа — рече Карл, разкопча ризата си и нави ръкава. Върху кожата на ръката му беше изрисуван един вълк, под него беше изписана думичката „лобо“.

Ники се почувства зле малко след като Дейвид се прибра у дома. Отначало се оплака от болки в стомаха, а надвечер започна да й се гади, в устата й се появи обилно слюноотделяне. Това бяха симптомите, които той самият беше получил през нощта. Същите симптоми имаха сестрите от отделението, които беше преглеждал в продължение на няколко дни, симптомите, от които се бяха оплаквали и шестимата му пациенти преди да починат.

Към шест и половина се появиха пристъпи на повръщане, след което детето изпадна в летаргия. Сърцето на Дейвид се сви от ужас, обзе го мрачното чувство, че прибирането й от болницата беше безнадеждно закъсняло и в организма й вече действаше неизвестната отрова, убила пациентите му.

Не сподели това с Анджела, просто защото не виждаше смисъл да я товари с ужасните си подозрения. Но вътре в себе си беше убеден, че отново ще се сблъска със симптомите на неизвестното инфекциозно заболяване. Единствената му надежда беше, че както той, така и сестрите от отделението бяха успяли да се справят с болестта, което означаваше ограничено разпространение на вируса и евентуален частичен ефект върху Ники.

Калхоун се появи точно в седем. В ръцете му имаше книжна торба и сгънат на четири лист хартия.

— Открих девет човека с татуировки — обяви той.

— Аз пък открих двадесет — охлади ентусиазма му Дейвид, все още дълбоко разтревожен от състоянието на детето.

— Дай да сравним имената — рече детективът.

Когато сториха това и зачеркнаха повторенията, в списъка се оказаха двадесет и пет човека.

— Вечерята е готова — надникна откъм хола Анджела. Беше успяла да приготви куп вкусотии, както за да повдигне настроението на мъжа си, така и за да се намира на работа. Масата в трапезарията беше покрита със снежнобяла покривка.

— Донесох вино — рече Калхоун, отвори книжната торба и извади две бутилки кианти.

Пет минути по-късно вече бяха около масата, а в чиниите им димяха огромни порции задушено пиле, едно от любимите ястия на Анджела.

— Къде е Ники? — попита Калхоун.

— Тя не е гладна — отвърна Анджела.

— Добре ли е?

— Стомахът й е малко разстроен, но ще се оправи. Главното е, че няма температура и дробовете й са чисти…

Дейвид се намръщи, но не каза нищо.

— Какво ще правим с всичките тези хора от списъка? — попита Анджела.

— Ще вървим по две писти едновременно — отвърна детективът. — Едната е да направим задълбочена компютърна проверка на всяко име в него и тя е лесната писта. Втората е по-трудна: трябва да разпитам всеки един от тези хора, за да разбера къде точно са татуировките им и могат ли да бъдат повредени по време на борба. Един от тях със сигурност ще има причини да се притеснява от подобни въпроси, докато тези с изрисувано сърце на задника явно ще отпаднат…

— Къде според теб е най-вероятното място на татуировката, която ни интересува? — попита Анджела. — Може би обратната страна на дланта?

— Да — кимна Калхоун. — Там, или някъде около китката. Според мен второто е по-вероятно, тъй като професионалните майстори на татуировки избягват обратната страна на дланта заради многобройните венички… А нашата татуировка безспорно е била направена от професионалист, за това свидетелстват тежките метали в боята.

— А как ще направим компютърната проверка?

— Това е лесно — отвърна Калхоун. — Достатъчно е да разполагаме с рождената дата на човека и номера на социалната му осигуровка. Тях ще ги получим от болницата. — Очите му се насочиха към Дейвид, който само кимна с глава. — Ще останете изненадани от подробните сведения, които се съдържат в различните компютърни банки. Има специализирани компании, които действат в тази област и които срещу минимална такса ще ни свършат отлична работа.

— Искаш да кажеш, че те могат да проникнат в електронните досиета на частни фирми? — вдигна вежди Анджела.

— Абсолютно — кимна Калхоун. — Хората просто не знаят на какво е способен един опитен специалист с компютър пред себе си.

— А каква информация ще търсим?

— Всякаква. Данни за финансовото състояние на заподозрените, трудов стаж, криминално досие, потребителски навици, телефонни сметки… Това е като да излезеш в морето с въдица в ръка. Никога не знаеш каква риба точно ще хванеш, изобщо ще хванеш ли нещо… Но аз съм сигурен, че в нашия случай ще се сдобием с интересна информация. Дори и да са най-безупречните граждани в щата, тези двадесет и пет човека положително ще ни разкрият много факти за себе си. Това ни гарантира фактът, че носят татуировки и следователно не са съвсем „нормални“, нали?