Робин Кук - Фатално лекарство

В досието си спокойно мога да добавя и „физическо изхвърляне от работното място“, рече си с мрачен хумор той. Излезе навън и се огледа, после енергично закрачи към ултрамодерната пристройка, в която се помещаваше Центъра по рентгенология.

Тук в събота работеха само за проследяване състоянието на стари и дълго наблюдавани пациенти. Наложи се да чака половин час, преди доктор Холстър да го покани вътре. Беше с десетина години по-възрастен от Дейвид, но изглеждаше по-стар, с почти бяла коса и дълбоки бръчки по челото. Макар и извънредно зает, Холстър се държеше приветливо и покани Дейвид на чаша кафе.

— Какво мога да направя за вас, доктор Уилсън?

— Първото нещо, което ми хрумва, е да опитате да ме наричате Дейвид… Едва след това ще си позволя да ви задам няколко въпроса за доктор Ходжис.

— Това ми се струва доста странно, но нямам нищо против — сви рамене Холстър. — Защо се интересувате от Ходжис?

— Дълга история — въздъхна Дейвид. — Но няма да ви занимавам с подробности. Работата е там, че част от неговите пациенти са били лекувани от същото заболяване, на което се натъкнах при моите… Неколцина от тях са били и ваши пациенти.

— Продължавайте — кимна колегата му.

— Преди това бих искал да ви помоля за конфиденциалност…

— Сега вече наистина пробудихте любопитството ми — усмихна се Холстър и кимна: — Добре, обещавам…

— Научих, че Ходжис ви е посетил в деня на изчезването си…

— Обядвахме заедно, ако трябва да бъдем точни.

— Потърсил ви е във връзка с пациент на име Кларк Дейвънпорт, нали?

— Точно така. Разговаряхме надълго и нашироко за състоянието на този човек. За съжаление господин Дейвънпорт вече беше починал. Само четири-пет месеца преди това му проведохме един, по мое мнение, изключително успешен курс на лечение. Той страдаше от рак на простатата. И двамата бяхме изненадани и натъжени от внезапната му кончина.

— А спомена ли Ходжис конкретната причина за смъртта му?

— Не си спомням. Просто приех, че става въпрос за раковото му заболяване. А вие защо питате?

— Защото господин Дейвънпорт е починал след серия от припадъци, които според мен нямат нищо общо с основното му заболяване.

— Не знам — въздъхна Холстър. — От това, което казвате, може да се извади заключението, че е получил метастази в мозъка.

— Не е така, защото скенерът му е бил абсолютно чист… Но няма как да бъдем сигурни в това, тъй като аутопсия не е правена.

— Понякога мозъчните метастази са толкова дребни, че не могат да се видят на скенер — предупреди го доктор Холстър.

— А Ходжис спомена ли за нещо необичайно по време на хоспитализацията на въпросния пациент?

— Само смъртта му — поклати глава онкологът.

— За какво друго разговаряхте по време на този обяд?

— Нищо особено. След като хапнахме попитах Денис иска ли да отскочи до рентгенологията, за да види новата апаратура, която получихме благодарение на него…

— За каква апаратура става въпрос?

— За линейния акселератор, разбира се — гордо отвърна Холстър. — Разполагаме с една от най-добрите апаратури в света. Денис така и не намираше време да я види, въпреки че се канеше да го стори… Показах му я и той беше дълбоко впечатлен. Елате, ще я покажа и на вас…

Дейвид нямаше време за реакция, тъй като събеседникът му вече крачеше към вратата. Последва го малко неохотно, тъй като съвсем не му беше до разглеждане на някаква рентгенова апаратура. Прекосиха къс коридор без прозорци и влязоха в просторна зала.

— Ето я красавицата — гордо рече Холстър и леко потупа обемистата апаратура. Линейният акселератор приличаше на нормален рентгенов апарат, към който беше прикачен издължен работен плот. — Ако не беше доктор Ходжис, едва ли някога щяхме да се сдобием с такова чудо на техниката…

Дейвид огледа внушителната машина и поклати глава:

— Какво й имаше на старата апаратура?

— Нищо — сви рамене Холстър. — Просто беше стара, един обикновен рентген с кобалт-60. Машините с кобалт нямат точността на насочване, която притежава линейния акселератор. Освен това са далеч по-тежки и трудни за манипулиране, а вредното им облъчване е прекалено високо.

— Разбирам — кимна Дейвид, макар че не беше много наясно с проблемите на облъчването.

— Този линеен акселератор е съвсем друго нещо — продължи с обясненията Холстър. — Радиоактивните лъчи излизат на сноп, от съвсем малък отвор, интензивността им може да се регулира. Освен това кобалтовият рентген се нуждае от презареждане на всеки пет години, просто защото толкова е срокът на разпад на материала — кобалт-60…