Робин Кук - Фатално лекарство

Погледна списъка си. Следващото име в него беше на Джо Форбс. Адресът беше близо до колежа. Вратата му отвори слаба и нервна жена с побелели коси.

— Госпожа Форбс?

Жената кимна с глава. Беше типична представителка на Нова Англия, неразговорлива и подозрителна.

— В къщи ли е Джо?

— Няма го. Ще трябва да го потърсите по-късно.

— В колко часа?

— Не знам. Прибира се по различно време.

— Вие познавахте ли доктор Денис Ходжис?

— Не.

— Съпругът ви има ли татуировки?

— Ще трябва да попитате него — тръсна глава госпожа Форбс.

— А кара ли ски?

— Съжалявам — промърмори жена и затръшна вратата под носа му. Ключалките изтракаха. Калхоун остана с впечатлението, че госпожа Форбс го взе за събирач на стари дългове.

Върна се зад волана на пикапа и въздъхна. Неуспехът тук беше пълен, но това изобщо не го разколеба. Следващото име в списъка беше на Клодет Морис.

— Охо — промърмори той когато камионетката закова пред малката къщичка, видял че капаците на прозорците й бяха плътно затворени. Слезе от колата и започна да чука на вратата, тъй като звънец просто нямаше. Никой не му отвори. Пощенската кутия на стената беше задръстена от рекламни материали. От съседите научи, че Клодет е заминала на почивка на Хавайските острови.

Върна се в камионетката. В списъка му оставаше само едно име: Върнър Ван Слайк. Вече беше разговарял с него, но след кратко колебание реши да опита още веднъж. При първата им среща все още не знаеше, че трябва да го провери за татуировка.

Ван Слайк живееше в югоизточната част на града, на тиха и зелена уличка с добре поддържани тревни площи. Калхоун паркира зад няколко коли, които явно рядко мърдаха от местата си.

Къщата беше в изненадващо лош вид и просто плачеше за боя. По нищо не личеше, че в нея живее началник на голям отдел за поддръжка и ремонт. Капаците на прозорците бяха полуразковани и сякаш всеки момент щяха да паднат. Калхоун неволно потръпна и запали една пура за успокоение на нервите си. Отпи глътка изстинало кафе от картонената чашка пред себе си и започна външния оглед. Пред къщата нямаше никакво превозно средство, прозорците бяха тъмни. Явно и тук ще се наложи методът, до който прибягнах с жилището на Клайд Девъншър, въздъхна той и бавно слезе от пикапа. Отблизо състоянието на имота изглеждаше още по-зле. Дворът беше напълно занемарен, с купища изгнили листа под дърветата.

Звънецът не работеше. Наложи се да потропа на вратата, но вътре цареше пълна тишина. Слезе обратно по стъпалата пред малката веранда и заобиколи отзад. В дъното на терена се виждаше стар обор, превърнат в гараж. Огледа го отдалеч и продължи обиколката на къщата, опитвайки се да надникне през тъмните прозорци. Тази задача беше доста трудна, тъй като отдавна немитите стъкла бяха станали почти непрозрачни. Отзад имаше масивна двойна врата, заключена с тежък, отдавна ръждясал катинар. През нея вероятно се слиза в мазето, прецени Калхун. Върна се обратно под навеса на верандата, хвърли един продължителен поглед около себе си и предпазливо побутна вратата. Тя се оказа незаключена.

Почука още веднъж, просто за да бъде сигурен. Кокалчетата на пръстите го заболяха. В момента, в който се готвеше да завърти топката, вратата рязко се отвори и на прага се изправи Ван Слайк.

— Какво търсите тук? — подозрително попита той.

Детективът извади пурата от устата си и смутено промълви:

— Извинявам се за безпокойството, но просто бях наблизо и реших да се отбия… Нали помните, че ви обещах да се видим отново? Имам няколко въпроса към вас и ако не е неудобно…

— Няма проблем — отговори след кратко колебание Ван Слайк. — Но ви предупреждавам, че не разполагам с много време…

— Никога не злоупотребявам с гостоприемството — ухили се Калхоун и направи крачка напред.

Бийтън почука няколко пъти на вратата на Трейнор, преди отвътре най-сетне да се дочуят провлачените му стъпки.

— Изненадана съм, че си в кабинета си — рече тя.

Трейнор заключи след нея, покани я да седне и промърмори:

— Напоследък съм затънал до гуша в болничните дела… Налага се да идвам и през почивните дни, за да отхвърля малко работа.

— Не знаех къде да те търся — каза Бийтън и се насочи към едно от креслата.

— А как ме откри?

— Позвъних у вас и попитах Жаклин…

— Тя добре ли се държа? — попита Трейнор и седна зад бюрото си, отрупано с документи и фактури.

— Не особено.

— Не съм изненадан — мрачно промърмори той.