Робин Кук - Фатално лекарство

— Искам да поговорим за младата двойка лекари, които назначихме през пролетта — смени темата Бийтън. — И двамата се оказаха болка в задника, по тази причина вчера ги уволних… Мъжът работеше в приемния кабинет на КМВ, а жената — в патологията.

— Жената я помня от пикника на Първи май — кимна Трейнор. — Уодли се въртеше около нея като разгонен пес…

— Това е част от проблема, защото вчера тя се оплака от задявките му и заплаши да съди болницата. Твърди, че е съобщила на Кантор за поведението на шефа си далеч преди да бъде уволнена. Кантор го потвърди…

— Уодли има ли причина, за да я уволни? — сбърчи вежди Трейнор.

— Твърди, че има — кимна Бийтън. — На няколко пъти е напускала работа без негово разрешение.

— Тогава всичко е наред. Никой не може да ни пипне. Познавам почти всички съдии, които биха разглеждали евентуалната й жалба в съда. Убеден съм, че ще й изнесат една проповед и ще потвърдят уволнението.

— Въпреки това съм нервна — призна Бийтън. — Съпругът й, доктор Дейвид Уилсън, нещо рови. Сутринта го спипах в архивата и накарах охраната да го изгони. Вчера следобед е изтеглил от главния компютър справка за смъртните случаи през последните месеци…

— Това пък за какво му е?

— Нямам представа.

— Нали твърдеше, че около смъртните случаи всичко е наред? — вдигна вежди Трейнор. — Значи няма да имаме проблеми…

— Във всички болници справките за смъртните случаи се считат за поверителна информация — въздъхна Бийтън. — Обществеността не разбира как се съставят те и обикновено се стига до спекулации. Това е една от причините да ги пазим в тайна…

— Съгласен съм — кимна Трейнор. — Този човек трябва да бъде лишен от достъп до компютъра. Предполагам, че след уволнението му от КМВ, това няма да е трудно. Между другото, защо са го уволнили?

— Заради продължителен преразход на средства, свързани с излишно хоспитализиране…

— Е, в такъв случай положително няма да ни липсва — пусна една крива усмивка Трейнор. — Може би трябва да изпратя бутилка уиски на Кели, който ни е отървал от една грижа…

— Това семейство ме тревожи — въздъхна Бийтън. — Вчера се появиха в болницата като ураган, за да приберат дъщеря си, хоспитализирана с диагноза цистофиброза. Сторили са го против волята на педиатъра…

— Странно — рече Трейнор. — А какво е състоянието на детето? Предполагам, че това ще се окаже важно…

— Детето е добре — отвърна Бийтън. — Разговарях с педиатъра, който твърди, че възстановяването е протекло напълно задоволително.

— Тогава какъв е проблемът? — разпери ръце Трейнор.

Събрала рождените дати и номерата на социалните осигуровки, Анджела скочи в колата и потегли за Бостън. Преди това успя да се свърже с Робърт Скейли, който обеща да я чака. Не му обясни повода за изненадващото си посещение, просто защото това щеше да отнеме прекалено много време и вероятно щеше да му се стори странен.

Срещнаха се в едно от многобройните индийски ресторантчета, пръснати около централния градски площад на Кеймбридж. Робърт беше седнал на масичката до прозореца и размаха ръце. Анджела го целуна по бузата и премина направо върху целта на визитата си. Очите на младия мъж внимателно пробягаха по списъка, който се появи на масата.

— Значи искаш биографична справка за всичките тези хора, така ли? — учудено промърмори той. — Аз пък си помислих, че имаш по-лични причини за внезапното си обаждане… Кой знае защо реших, че ти е станало мъчно за мен.

Анджела се почувства неудобно. При нито една от редките им срещи през последните години Робърт не беше изразявал желание да разпалят стария огън. По тази причина реши да говори откровено. С няколко думи обясни на някогашния си приятел, че няма проблеми в брака си с Дейвид и е поискала тази среща с надеждата да получи конкретна помощ.

Робърт не показа разочарование, дори да беше изпитал такова. Дланта му легна върху ръката й.

— Радвам се да те видя, независимо от причините — топло рече той. — И с удоволствие ще ти помогна, стига да мога… Какво по-точно искаш от мен?

Анджела обясни това, което беше чувала: използвайки рождената дата и социалната осигуровка, всеки специалист по компютрите би могъл да извлече полезна информация за когото си пожелае.

Робърт звучно се разсмя. Това беше гласът, който Анджела помнеше прекрасно.

— Информацията ти е прекалено повърхностна — рече той. — На практика могат да се постигнат истински чудеса. Например, ако съм достатъчно мотивиран, аз бих могъл да проследя колко пъти е използвал кредитната си карта през текущия месец президента Бил Клинтън…