Робин Кук - Фатално лекарство

Краката го понесоха към вратата.

— Дейвид, какво правиш? — извика след него Анджела.

— Трябва веднага да се върнем в Бартлет! — извика през рамо мъжът й. — Хайде, тръгвайте! — В гласа му се четеше паника.

Анджела и Калхоун се сбогуваха набързо с Клара Ходжис и изтичаха навън. Дейвид вече се беше настанил зад волана.

— Ключовете! — напрегнато заповяда той.

Калхоун сви рамене и му ги подаде. Моторът изрева.

— Хайде, качвайте се! — извика Дейвид.

Гумите рязко изсвириха, върху асфалта останаха черни следи.

Първата част от пътуването изтече в дълбоко мълчание. Дейвид се беше съсредоточил в кормуването, а двамата му спътници продължаваха да се чудят на паническото тръгване. Очите им с безпокойство следяха пътя, тъй като Дейвид караше с превишена скорост и предприемаше рисковани задминавания.

— Мисля, че ще е по-добре да намалиш малко — обади се Анджела след като задминаха на забранено дълга процесия от коли.

— Тоя камион никога не е тичал толкова бързо — подкрепи я и Калхоун.

— Дейвид, какво ти стана, за Бога? — с тревога попита младата жена. — Държиш се като луд!

— Осени ме прозрението — отвърна през стиснати зъби съпругът й. — Мисля, че вече знам защо доктор Ходжис е бил бесен от неочакваната смърт на своите пациенти.

— Защо?

— Според мен в Общинска болница „Бартлет“ действа някакъв откачен, който се занимава с принудителна евтаназия.

— Какво е евтаназия? — попита с озадачен глас Калхоун.

— В буквален превод означава „сладка смърт“ — поясни Анджела. — Когато помагаш на някой безнадеждно болен да се отърве от мъките…

— Докато слушах Клара Ходжис изведнъж си дадох сметка, че и шестимата ми неотдавна починали пациенти са водили битка с тежка болест — забързано поясни Дейвид. — Както при пациентите на Ходжис. Не знам защо едва сега направих тази аналогия, но… Нещата започват да стават ясни, сега вече разбирам защо почина и Карълайн…

— Коя е Карълайн? — попита Калхоун.

— Приятелка на дъщеря ни — поясни Анджела. — Страдаше от цистофиброза, едно потенциално смъртоносно заболяване. Почина едва вчера… — В очите й изведнъж се появи паника, от устата й излетя дрезгав вик: — Ники!

— Сега вече разбираш защо карам като луд! — изръмжа Дейвид. — Трябва час по-скоро да се доберем до болницата!

— Хей, какво става тук? — извика с тревога Калхоун. — Явно пропускам нещо важно!

— Ники е в болницата! — кратко отвърна Анджела.

— Знам това — кимна детективът.

— Тя също страда от цистофиброза, като Карълайн — нервно поясни Анджела.

— Сега разбирам — кимна детективът. — Страхувате се, че дъщеря ви може да попадне в лапите на онзи, който предлага евтаназия…

— Точно така — напрегнато кимна Дейвид.

— Нещата май започват да приличат на онзи случай с „Ангела на смъртта“, нашумял преди години в Лонг Айлънд — промърмори детективът. — Тогава пипнаха някаква медицинска сестра, която черпела с отрова безнадеждно болните си пациенти.

— Не беше отрова, а лекарство за отпускане на мускулите, след което пациентите просто престават да дишат — поправи го Дейвид. — В нашия случай обаче нямам никаква представа за какво става въпрос. Не познавам нито лекарство, нито вирус, който да предизвиква симптомите, наблюдавани при моите пациенти…

— Разбирам много добре тревогата, която изпитвате за дъщеря си — рече Калхоун. — Но не мислите ли, че тази ваша теория е малко прибързана?

— Тя дава отговор на всички въпроси — въздъхна Дейвид. — И ме кара да си спомня за доктор Портланд…

— Защо? — притеснено попита Анджела. При споменаването на Портланд винаги й ставаше зле.

— Помниш ли какво каза Кевин? — обърна се да я погледне Дейвид. — Че доктор Портланд не е понесъл вината за смъртта на пациентите си, а едновременно с това е подозирал, че в болницата стават нередни неща…

Анджела мълчаливо кимна.

— Вероятно е имал своите подозрения, за съжаление обаче се е поддал на депресията — мрачно добави Дейвид.

— Този лекар се самоуби — поясни Анджела, имайки предвид Калхоун.

— Жалко — въздъхна детективът.

— Въпросът е кой може да се занимава с евтаназия в проклетата болница — изръмжа Дейвид. — Това трябва да е човек, който има свободен достъп до пациентите и едновременно с това притежава солидни медицински познания…

— Лекар или сестра — отсече Анджела.

— Или лаборант — добави Дейвид.

— Хей, хора, според мен и двамата слагате каруцата пред коня — подхвърли угрижено Калхоун. — Нито едно разследване не се върши по този начин. Не можете да стигнете до някаква идея и да хукнете да я проверявате със сто и петдесет километра в час! Повечето теории се разпадат в момента, в който се обърне задълбочено внимание на фактите. Затова предлагам да намалим скоростта и да използваме сивото си вещество…