Робин Кук - Фатално лекарство

На сутринта Ники се събуди с кашлица и задръстени дробове. Родителите й сериозно се обезпокоиха от вероятността да е лепнала нещо от Карълайн. Дейвид беше особено разстроен, тъй като именно той беше взел решението за вчерашното посещение на Ники в болницата.

Въпреки старателно изпълнените сутрешни процедури, състоянието й не се подобри. Това доведе до решението детето да не ходи на училище и то беше взето въпреки енергичните му протести. Обадиха се на Алис, която веднага прие да поеме дневните грижи.

Дейвид започна сутрешната си визитация доста притеснен от развоя на събитията у дома. Загубата на толкова много болни през последните седмици също му се отразяваше и в един момент той установи, че буквално се плаши от рутинните срещи с пациентите си. Този път обаче всичко беше наред. Дори Сандра се чувстваше добре.

— Отокът спада — съобщи той, внимателно опипвайки бузата й.

— Усещам — кимна тя.

— А и температурата ви е почти нормална…

— Радвам се, но все още няма да ви питам кога ще бъда изписана — отвърна пациентката.

— Мъдър подход — усмихна се Дейвид. — Има случаи, при които завоалираните въпроси вършат по-добра работа от директните. Но веднага ще ви кажа, че засега оставате тук. Трябва да бъдем стопроцентово убедени, че сме овладели инфекцията.

— Ясно — кимна Сандра и с престорено недоволство добави: — Ще ми направите ли една услуга, след като тъй и тъй трябва да остана тук?

— Разбира се — кимна Дейвид.

— Електрическите моторчета, които управляват положението на това легло, отказаха да работят, а сестрите само вдигат рамене…

— Страхувам се, че този проблем не е нов, но ще направя каквото мога — обеща Дейвид. — Веднага ще потърся хората от службата за техническа поддръжка, защото трябва да се чувстваше удобно.

Повдигна въпроса пред Джанет Колбърн, която завари в стаята на дежурните сестри.

— Не ни е за пръв път — сви рамене тя. — Неколкократно съм се обаждала на техниците, но те заявяват, че нищо не може да се направи. Има един намръщен тип, който само мълчи и сумти, но не върши работа. За съжаление в момента не разполагаме с други свободни легла…

Дейвид разбра, че ще се наложи да говори с Ван Слайк. Другият вариант беше да не звъни в техническата служба, а да се обърне директно към Бийтън. Ситуацията му се стори наистина абсурдна.

Откри Ван Слайк в канцеларията без прозорци.

— Една от пациентките ми се оплаква от неудобното легло — раздразнено каза той след като почука и влезе. — Няма ли да предприемете нещо?

— Болницата е купила лоши легла, които са истински кошмар за поддържане — отвърна Ван Слайк.

— И не могат да се поправят, така ли?

— Могат, но след това пак се чупят.

— Искам незабавно да оправите това легло! — отсече Дейвид.

— Ще стане, но като му дойде времето — сбърчи вежди Ван Слайк. — А сега ви моля да ме извините, но имам друга работа.

— Защо сте толкова груб? — изгледа го настоятелно Дейвид.

— Вие ли го казвате? — повиши тон другият. — При това след като нахлувате в канцеларията и ми повишавате тон? Ако имате някакъв проблем, обърнете се към администрацията!

— Точно това ще направя! — вбеси се окончателно Дейвид, затръшна вратата след себе си и тръгна към кабинета на Хелън Бийтън. Но във входния вестибюл зърна фигурата на доктор Пилснър и се спря.

— Бърт, може ли за момент?

Доктор Пилснър се обърна.

Дейвид накратко му описа проблемите на Ники и попита дали не е по-разумно да я поставят на антибиотици. Едва след това забеляза, че колегата му е разсеян и почти не го слуша.

— Хей, какво има?

— Извинявай, но съм доста обезпокоен от състоянието на Карълайн Хелмсфорд — отвърна доктор Пилснър. — Прекарах цяла нощ до леглото й, едва успях да отскоча до дома за един душ…

— Какво е станало?

— Ела и ще видиш — отвърна Пилснър и започна да се изкачва по стълбите. Дейвид забърза след него.

— Преместихме я в интензивното — промърмори без да се обръща педиатърът. — Кризата е тежка…

Шокиран от чутото, Дейвид обърка крачката си. Как е възможно това, замаяно се попита той и неволно си спомни за поредицата от тежки кризи на своите пациенти.

— Разви бронхопневмония, въпреки че опитах всичко възможно — мрачно добави колегата му.

Не след дълго влязоха в интензивното, Пилснър спря зад вратата да си поеме дъх.

— Страхувам се, че момичето е в септичен шок — промърмори той. — Наложи се принудително поддържане на кръвното налягане, състоянието й е тежко. Дано да не я изпуснем…