Робин Кук - Фатално лекарство

— А може би не иска да го проведе, защото е замесена — промълви Анджела. След което разказа на Калхоун за тухлата в прозореца и прикрепената към нея заплашителна анонимка.

— Това не ме учудва — поклати глава детективът. — Както не ме учудва и фактът, че полицията не предприема нищо. Шерифът Робъртсън също е в списъка ми, тъй като не понасяше Ходжис…

— Знам това — кимна Анджела. — Според слуховете, Робъртсън обвинява Ходжис за смъртта на жена си.

— Аз пък мисля, че тези слухове са силно преувеличени. Робъртсън не е глупак и знае, че старият доктор няма нищо общо с тази история. Омразата му по-скоро се дължи на поведението на Ходжис, което трудно би могло да се нарече дипломатично. Готов съм да заложа последния си долар, че старият доктор е изпитвал дълбоко презрение към шерифа и е бил убеден в неговата некадърност. Дълбоко се съмнявам, че това е накарало Робъртсън да го очисти, но при разговора си с него останах с впечатлението, че крие нещо от мен.

— Нежеланието за разследване от страна на полицията е твърде подозрително — въздъхна Анджела.

— Спомням си за един случай по време на службата ми в щатската полиция — рече Калхоун, дръпна дълбоко от пурата си и продължи: — Убийство в малко градче, също като тук… Бяхме сигурни, че целият град, включително шерифа и хората му, са наясно относно извършителя, но никой не го издаде. В крайна сметка бяхме принудени да прекратим следствието. Убийството така и си остана неразкрито.

— Какво тогава ви кара да мислите, че случаят Ходжис е по-различен? — попита Дейвид. — Няма ли и тук да стане същото?

— В никакъв случай — поклати глава Калхоун. — При онзи случай убитият беше разбойник и крадец, докато доктор Ходжис е друго нещо. Вярно е, че много хора го мразят, но не са малко и другите — които го считат за най-заслужилият човек в този град. Нека на забравяме, че благодарение на него местната болница е единственият референтен медицински център на Нова Англия извън големите градове. Мнозина от местните жители си изкарват прехраната там и дължат това именно на Ходжис. Не се безпокойте, следствието ще приключи успешно. Давам ви думата си за това.

— Но как възнамерявате да се сдобиете с документите на Ходжис? — попита Анджела.

— Чрез вас — простичко отвърна Калхоун.

— Чрез мен ли? — учудено го изгледа младата жена.

— Чакайте, чакайте — вдигна ръка Дейвид. — Това не влиза в уговорката ни. Анджела трябва да стои настрана от тази история, особено след тухлите, които влизат през прозорците на дома ни!

— Няма да има никаква опасност — държеше на своето Калхоун.

— Но защо аз? — изгледа го Анджела.

— Защото сте лекар и работите в местната болница. Ако се появите в отдела за съхраняване на улики в Бърлингтън, снабдена със съответните документи, и изискате бумагите под претекста, че са ви необходими за лечението на вашите пациенти, там светкавично ще ви направят фотокопия. Докторите и съдиите са на особена почит в полицията. Знам това, защото съм работил там…

— Предполагам, че една визита в щатската полиция не е чак толкова опасна — кимна след кратко колебание Анджела. — И тя няма да означава, че вземам участие в разследването…

— Така е — присъедини се и Дейвид. — Стига да не объркаме нещо…

— Няма начин — увери ги Калхоун. — Най-лошото, което може да се случи, е да не получим фотокопията…

— Кога искате да го сторя? — попита Анджела.

— Какво ще кажете за утре?

— Мога само по време на обедната почивка…

— Точно в дванадесет ще ви чакам пред болницата — кимна Калхоун, стана на крака и благодари за бирата.

Анджела тръгна да го изпрати, а Дейвид се прибра в къщата.

— Надявам се, че не ви създавам семейни проблеми — промърмори Калхоун докато крачеха към камионетката му.

— Мъжът ви не изглежда очарован от факта, че провеждам това разследване…

— Няма проблеми — тръсна глава Анджела. — Но уговорката за едноседмичния срок остава.

— Би трябвало да е достатъчен — кимна детективът.

— Искам да споделя още нещо с вас — рече Анджела, след което сбито предаде собствената си версия за нападението на паркинга.

— Хм… Нещата започват да стават интересни… От всичко това заключавам, че наистина трябва да се държите така, сякаш сте забравила за случая.

— Точно така възнамерявам да постъпя — кимна Анджела.

— Аз пък ще внимавам никой да не разбере, че съм нает от вас — обеща Калхоун.

— Ще ви бъда благодарна…

— В такъв случай май ще е по-добре утре да ви чакам не пред болницата, а на паркинга зад библиотеката — подхвърли той. — Няма смисъл да предизвикваме съдбата…