Робин Кук - Фатално лекарство

— Защо сте толкова сигурен? — попита Анджела.

— Сигурен съм единствено във факта, че Ходжис е бил убит — въздъхна Калхоун. — Всичко останало влиза в рамките на предположенията.

— Всичко това е много интересно, но стигнахте ли до заподозрян? — попита Дейвид. — Стеснихте ли списъка на подобни хора?

— Все още не — призна детективът.

— А колко ще ни струва, за да го сторите?

— Дейвид! — сърдито извика Анджела. — Държиш се непочтено! Според мен господин Калхоун е събрал доста интересни факти, при това за рекордно кратки срокове. Сега най-важното е да разберем дали има шансове да бъде разкрита тази мистерия.

— Добре, съгласен съм — кимна Дейвид. — Каква е вашата професионална преценка, господин Калхоун?

— Имам нужда от една пура — рече с гримаса Калхоун. — Ще възразите ли, ако продължим този разговор на верандата?

Няколко минути по-късно вече се бяха настанили около масичката на терасата. Калхоун блажено подръпна от пурата си и прие втора бутилка бира.

— Моята професионална преценка е, че този случай е напълно разрешим — най-сетне отговори на въпроса той. Широко му лице за миг се освети от огънчето на пурата. — Трябва да знаете един съществен факт за тези малки градчета в Нова Англия: те си приличат далеч повече, отколкото може да допусне човек. Аз познавам тези хора, разбирам мотивите за постъпките им. Те са любопитни, обичат да се бъркат в чуждите работи, интересуват се от всякакви интриги. Казано с други думи — в града знаят кой е убиецът на Ходжис. Проблемът е да ги накараш да говорят. Имам усещането, че болницата играе някаква роля, но хората мълчат, за да не пострадат. А болницата е била всичко в живота на Ходжис…

— А как успяхте да съберете тази информация? — прекъсна го Анджела. — От опит знам, че местните не са особено словоохотливи…

— В общи линии е така — кимна Калхоун. — Но аз имам честта да поддържам топли отношения с най-големите клюкари в този град — собственицата на книжарницата, аптекаря, бармана и библиотекарката. До този момент те са основните източници на информацията ми. В момента започнах процеса на елиминацията на заподозрените, но мисля, че сега е времето да ви задам един прям въпрос: искате ли да продължавам?

— Не — отсече Дейвид.

— Момент — вдигна ръка Анджела. — Споменахте, че случаят е напълно разрешим. За колко време ще го сторите?

— За кратко — отвърна Калхоун.

— Това е доста общо — промърмори Дейвид.

Детективът свали шапката и се почеса по главата.

— Бих казал, до седмица…

— Но това означава още доста пари — намръщено отбеляза Дейвид.

— Според мен си струва да ги дадем — тръсна глава Анджела.

— Господи! Нали обеща да зарежеш тая история?

— И ще изпълня обещанието си — остана непреклонна младата жена. — Оставям всичко в ръцете на господин Калхоун, а самата аз няма до отроня дори дума!

— Пресвети Боже! — театрално извъртя очи Дейвид.

— Моля те, мили! — погледна го настоятелно жена му. — Ако искаш да живея спокойно в тази къща, просто трябва да бъдеш на моя страна!

Дейвид се поколеба за момент, после кимна:

— Добре, но при едно условие. Ако след една седмица нямаме резултат, забравяме цялата история! Съгласна ли си?

— Да. Обещавам, че ще бъде точно така. — Анджела се извърна към детектива и добави: — Сега вече имаме ограничение във времето. Какъв ще бъде следващият ви ход?

— Ще продължа да проучвам хората от списъка си — отвърна Калхоун. — Едновременно с това обаче ще трябва да направя и още две, основни неща. Първо: да реконструирам последния ден от живота на Ходжис, опирайки се на предположението, че той е бил убит в деня на изчезването си. За тази цел възнамерявам да разпитам медицинската му секретарка, която е заемала този пост в продължение на тридесет и пет години. Второ: да открия копия от медицинските документи, които старият доктор е носил в себе си преди да изчезне.

— Те се намират в щатската полиция — рече Анджела. — Не можете ли да използвате някакви връзки, за да се докопате до тях?

— За съжаление не — поклати глава Калхоун. — Попаднат ли там, уликите не могат да бъдат докоснати. Положението е малко особено и прилича на „Параграф 22“ — макар и да разполага с улики и доказателства, щатската полиция обикновено не предприема нищо, тъй като тези улики и доказателства са й били предоставени от полицейските участъци по места. Ако случайно пък местната полиция реши да се размърда, щатската отказва да й сътрудничи с прибраните на топло улики. Така местната полиция обикновено зарязва разследването, просто защото не разполага с улики…