Робин Кук - Фатално лекарство

— Бихте ли споменали конкретни имена?

— Разбира се, това не е никаква тайна — кимна Кантор, след това започва да изброява имената на петима доктори, включвайки и себе си.

— Но само вие сте се задържал тук — подхвърли Калхоун.

— В рентгенологията — да… Но само благодарение на предвидливостта си, която ми позволи да създам този нов отдел. Пол Дарнъл също остана, но той е патолог…

— Знаете ли кой уби Ходжис?

Кантор понечи да отговори, но изведнъж се спря.

— Май навлязохме в темата, въпреки че вече обявих нежеланието си да я обсъждаме…

— Същото си помислих и аз, но реших, че сте променили решението си — дружелюбно се усмихна Калхоун. — И така, знаете ли кой уби Ходжис?

— Дори да знаех, едва ли щях да го споделя с вас.

Калхоун издърпа верижката на джобния си часовник, погледна го и рязко се изправи.

— Господи! Извинявам се, но трябва да прекратим този разговор. Имам една спешна среща…

Размаза пурата си в пепелника пред изненадания Кантор, обърна се и излезе. Насочи се тичешком към камионетката си, скочи зад волана и подкара по посока на градската библиотека. Успя да хване Анджела миг преди младата жена да прекоси пешеходната пътека по обратния път към болницата.

— Извинете за закъснението — подвикна запъхтяно той и отвори дясната врата. — Имах един много приятен разговор с доктор Кантор и замалко да ви изпусна…

— Аз също закъснях — отвърна Анджела и се настани на седалката. В кабината миришеше на застоял тютюнев дим. — Кантор каза ли ви нещо интересно?

— Положително не е убиецът на Ходжис, но ме заинтригува. Същото мога да кажа за госпожица Бийтън. Тези хора знаят нещо, вече съм абсолютно убеден в това… — Спусна страничното стъкло сантиметър-два и невинно попита: — Ще разрешите ли да запаля?

— Нали това беше поводът да пътуваме с вашия камион? — усмихна се Анджела.

— Е, нека все пак попитам…

— Мислите ли, че всичко ще бъде наред при тази визита в щатската полиция? Колкото повече мисля за нея, толкова по-нервна ставам. Защото това все пак ще бъде една измама, нали? Аз работя в болницата, но не ми трябват никакви документи за болните, защото съм патолог…

— Не се тревожете за нищо — поклати глава Калхоун. — Обяснил съм на лейтенанта за какво става въпрос, едва ли ще се наложи да отваряте уста.

— Оставям се във вашите ръце.

— Няма да се разочаровате — отвърна Калхоун, после извърна глава да я погледне: — Но имам един въпрос: снощи забелязах добре как реагира съпруга ви… Не искам в никакъв случай да предизвикам скандали между вас. Ще ви призная, че това разследване ми носи огромно удоволствие и затова ви предлагам да намалим тарифата. Това ще помогне, нали?

— Благодаря за загрижеността — отвърна Анджела. — Но Дейвид ще бъде о кей, стига да се вместим в едноседмичния срок, за който се договорихме.

Не след дълго спряха пред щатското полицейско управление в Бърлингтън и Анджела отново изпита нервност, въпреки уверенията на Калхоун. Но операцията премина абсолютно безпроблемно, като разговорът водеше предимно Калхоун, а поведението на дежурния офицер беше повече от любезно.

— Защо не направим два комплекта копия? — приятелски му подхвърли детективът.

— Няма проблем — кимна униформеният и вдигна обемистата папка, като преди това старателно нахлузи гумени ръкавици.

Калхоун намигна на Анджела и прошепна:

— Така всеки от нас ще си има копия, нали?

Десет минути по-късно вече крачеха към камионетката.

Анджела се тръшна на седалката и разтвори плика, в който униформеният полицай беше сложил фотокопията.

— Господи, всичко мина толкова лесно! — възкликна с облекчение тя.

— Никога не използвам изрази от сорта „нали ви казах“ — доволно се ухили Калхоун. — Не съм такъв човек…

Тя се засмя. Сега вече можеше да оцени хумора на събеседника си.

— Какво представляват тези документи? — попита той и протегна врат към купчината в ръцете й.

— Копия от приемните формуляри на пациенти, осем на брой.

— Намирате ли нещо необичайно в тях?

— Не мога да кажа — поклати глава младата жена. — Струват ми се съвсем нормални и не виждам нищо, което да ги свързва. Различна възраст и пол, различни диагнози… Фрактура на бедрена кост, пневмония, синузит, гръдни болки, болка в дясната долна част на корема, флебит, инфаркт и камъни в бъбреците… Не знам какво съм очаквала, но това тук ми изглежда съвсем ординерно…

Калхоун запали мотора и се включи в уличното движение.