Робин Кук - Фатално лекарство

— Това е гаден начин за практикуване на медицина — поклати глава Анджела, изчака го до каже нещо, после подхвърли: — Пътуването до Бърлингтън завърши много добре…

— Радвам се — равнодушно отвърна Дейвид.

— Проблемите ми започнаха след завръщането… Уодли се държи все по-неадекватно и вече открито заплашва да не поднови договора ми…

— Стига бе! — излезе от вцепенението си Дейвид. — Това ще бъде истинска катастрофа за нас!

— Не се безпокой — махна с ръка Анджела. — Не може да ме уволни, просто защото вече съм направила оплакване за сексуален тормоз. Слава Богу, че тогава отидох при Кантор. Разговорът с него е официално потвърждение на моето оплакване.

— Едва ли — поклати глава Дейвид. — Никога досега не съм допускал, че нещата могат да стигнат до уволнение!

На вечеря Ники обяви, че не е гладна. Анджела я накара да седне на масата и да хапне само от това, което й харесва. После, както обикновено, започна да я тъпче. Това принуди Дейвид да се намеси и скандалът беше готов. Ники скочи от мястото си и избяга навън с насълзени очи.

Седнаха пред телевизора в дневната, всеки ядосан на другия. Изгледаха новините в пълно мълчание. После Анджела погледна часовника и отбеляза, че времето за лягане на Ники отдавна е отминало. Предложи тя да проведе вечерната респираторна терапия, а през това време Дейвид да измие чиниите. Той мълчаливо се съгласи.

Но жена му се появи в кухнята още преди да беше събрал посудата в умивалника.

— Ники ми зададе въпрос, на който нямам отговор — рече с въздишка тя. — Попита ме кога Карълайн ще се върне у дома…

— А ти какво отговори?

— Казах, че не знам. Просто не посмях да й обясня как стоят нещата…

— Не очаквай от мен да го сторя — отсече Дейвид. — Нека изчакаме поне докато дробовете й се изчистят.

— Добре, ще видя какво може да се направи — кимна Анджела и напусна кухнята.

Дейвид позвъни в болницата някъде около девет. Старшата сестра на етажа му разказа подробно за състоянието на Сандра, в което липсваха драматични промени. Но пациентката отново отказала да се храни и вечерята й останала недокосната.

Анджела се изправи на вратата в момента, в който оставяше слушалката.

— Искаш ли да хвърлиш едно око на документите, които донесох от Бърлингтън? — попита тя.

— Честно казано, те изобщо не ме интересуват — направи гримаса той.

— Благодаря ти за вниманието — обидено го погледна тя. — Мислех, че все пак си на моя страна…

— Имам прекалено много други грижи — отвърна Дейвид.

— Аз бях достатъчно търпелива да те изслушам и си помислих, че би могъл да ми отвърнеш със същото…

— Между двете неща няма нищо общо! — отсече Дейвид.

— Защо говориш така? Нима не знаеш колко съм разстроена от тази афера с Ходжис?

— Мисля, че вече се разбрахме по този въпрос!

— Ясно — кипна Анджела. — Значи важно е само това, което е свързано с твоите проблеми!

— Стига, скъпа! — повиши тон Дейвид. — Честно ще ти кажа, че се чудя как можеш да се занимаваш с Ходжис, когато неприятностите валят от всички страни! Мисля, че имаш проблем с приоритетите… Докато си правиш разни ненужни екскурзии до Бърлингтън, аз тук предписвам антибиотици на дъщеря ни, а приятелката й умира в интензивното!

— Не мога да повярвам на ушите си! — вдигна ръце Анджела.

— А на всичкото отгоре даваш повод на Уодли да те заплашва с уволнение! — продължаваше да набира скорост гневът на Дейвид. — Защо? Защото пътуването до Бърлингтън е най-важното нещо на света! Сега е Момента да ти напомня, че евентуалното ти уволнение ще означава пълен крах за семейството ни! Много те моля да го имаш предвид когато отново се гмурнеш в това разследване!

— А ти си мислиш, че си страхотно рационален, нали? — викна Анджела. — Ще ти кажа обаче, че дълбоко се заблуждаваш! Проблемите не се решават с отричането им. Според мен именно твоите приоритети не са наред. Отказваш да ме подкрепиш в момент, в който отчаяно се нуждая от рамото ти. По отношение на Ники също трябва да сме наясно: тя може би нямаше да се разболее, ако не я беше завел при Карълайн преди да се разбере от какво е болно горкото дете!

— Това вече е прекалено! — кресна Дейвид и скочи на крака. В следващия момент успя да се овладее, просто защото си даде сметка, че губи това, с което винаги се беше гордял — самообладанието.

В крайна сметка се стигна до едно от редките в семейството им абсурдни положения: Анджела се възпламеняваше от студеното и сдържано поведение на Дейвид, а той от своя страна ставаше още по-затворен при нервните й изблици. Някъде към единадесет и двамата бяха на прага на изтощението. В крайна сметка Дейвид остана да спи на дивана в дневната, а жена му шумно затръшна вратата на спалнята след себе си.