Робин Кук - Фатално лекарство

— Учудена съм, че изобщо изпитвам глад — отвърна тя, после стана и го последва в хола. Видя как се бори със сгъваемата стълба и попита: — Сигурен ли си, че трябва да го направиш?

Той й отвърна с възмутен поглед.

— Не ми каза нищо за работния си ден — продължи Анджела. — Как вървят нещата около Джонатън Ейкинс?

— Не знам, защото вече не съм негов лекар — отвърна намусено Дейвид.

— Как така не си? — вдигна вежди Анджела.

— Кели го прехвърли на друг специалист.

— Има ли право на подобни действия?

— Не знам, но го направи — отвърна Дейвид и бръкна в джоба си за пирон. — В първия момент побеснях, но сега вече не ми пука. Поне няма да се чувствам отговорен за още един живот…

Анджела му подаде чука и той се опита да закове шперплата към рамката. Резултатът от усилията му беше плачевен — една от здравите рамки се откърти и стъклото шумно се пръсна на пода. Ръсти изскочи от стаята на Ники и се втурна с лай към стълбите.

— По дяволите! — изруга Дейвид.

— Май трябва да обсъдим възможността да напуснем Бартлет — подхвърли Анджела.

— Как? — извърна се да я погледне Дейвид. — Имаме договори, подписали сме ипотеки. Вече не сме някогашните волни птички…

— Но нещата се развиват в неблагоприятна посока — държеше на своето Анджела. — И двамата имаме проблеми с работата, аз станах обект на нападение, а проклетата загадка с Ходжис продължава да тегне над главите ни…

— Много те моля да забравиш за Ходжис, чуваш ли? — погледна я настоятелно Дейвид.

— Не мога! — въздъхна Анджела и по лицето й се затъркаляха сълзи. — Продължавам да сънувам кръвта в кухнята, продължавам да се стряскам… Не мога да се примиря с факта, че убиецът се разхожда наоколо и може да проникне тук когато пожелае… Какъв е този живот с пушка до леглото?

— Не биваше да я купуваш! — остро отвърна Дейвид.

— Напротив! — пламна тя. — Знаеш ли как се чувствам тук сама с Ники, когато ти закъсняваш в болницата?

— Гледай да обясниш на детето, че не бива дори да докосва това оръжие! — изръмжа Дейвид.

— Още утре ще го сторя — кимна тя.

— Видях Карълайн в СО — смени темата той. — Има висока температура и проблеми с дишането…

— Господи! — ахна младата жена. — Каза ли на Ники?

— Да — кимна Дейвид.

— Дано не е нещо заразно, защото вчера двете бяха заедно почти през целия ден…

— Още не се знае — отвърна Дейвид. — За всеки случай казах на Ники, че няма да може да посети приятелката си в болницата.

— Бедничката Карълайн! — въздъхна Анджела. — Вчера изглеждаше съвсем добре. Дано не е заразила и Ники…

— Дано — съгласи се Дейвид, после погледна жена си в очите: — Сама виждаш, че имаме по-важни проблеми от аферата с Ходжис. Затова те моля да я зарежеш, веднъж завинаги!

— Добре, ще опитам — кимна с нежелание Анджела.

— Благодаря ти, Господи — въздъхна с облекчение Дейвид и вдигна глава да огледа счупения витраж. — Ами с това какво ще правим?

— Мисля че една пластмасова торбичка, залепена със скоч, ще свърши работа — подхвърли тя.

Той се наведе да я погледне от стълбата надолу, въздъхна и поклати глава:

— Защо не се сетих по-рано?

И двамата спаха зле, разтърсени от хода на събитията. Но докато Анджела изпитваше трудности със заспиването, Дейвид се събуди рано, далеч преди разсъмване. Погледна стенния часовник и потръпна — беше едва четири сутринта. Разбрал, че едва ли ще заспи отново, той стана от леглото и на пръсти излезе от спалнята.

Насочи се към стълбите с намерението да слезе в дневната, но изведнъж се закова на място. Вратата на Ники тихо проскърца и в процепа се появи съненото личице на дъщеря му.

— Хей, защо не спиш? — прошепна Дейвид.

— Току-що се събудих — отвърна. — И си мислех за Карълайн.

Той влезе в стаята и седна на леглото. Опита се да я увери, че Карълайн сигурно вече се е оправила и обеща, че първата му работа сутринта ще бъде да провери състоянието й.

От гърдите на Ники излетя звучна кашлица и това му напомни за обичайните сутрешни процедури. Справи се с тях за около половин час, след което детето каза, че вече се чувства по-добре.

Слязоха в кухнята и се заеха да приготвят закуската. Дейвид изпържи бекон в няколко яйца, а Ники подреди бисквитите в широк поднос. Седнаха пред огъня на камината, храната беше като балсам за безпокойството, настанило се в душите им.

В пет и четиридесет и пет Дейвид натисна педалите на велосипеда и пристигна в болницата малко преди шест. Пътьом си напомни да потърси майстор за счупените стъкла на верандата.