Робин Кук - Фатално лекарство

После изведнъж си даде сметка за реалното състояние на нещата: нападателят не беше проявил нито миг колебание. Силата на замаха ясно сочеше, че намеренията му едва ли са били сексуално мотивирани, а по-скоро е искал да я нарани, а може би дори да я убие. Отново си спомни за раните на Ходжис, описани при аутопсията. Възрастният лекар е бил пребит с метална тръба или нещо подобно. Ако снощи онзи тип я беше улучил, по нея щеше да има подобни следи!

Това откритие я развълнува толкова силно, че първата й работа след като влезе в кабинета си, беше да позвъни на Робъртсън.

— Знам защо се обаждате — ядосано изръмжа в слушалката шерифът. — Но веднага ще ви кажа, че можете да забравите за това, което сте поискала от помощника ми. Нямам никакво намерение да изпращам глупавата тухла в щатската полицейска лаборатория, защото ще ни скъсат от подигравки!

— Не се обаждам заради тухлата — отвърна Анджела, после сбито обясни за какво става въпрос.

Робъртсън изслуша версията за опит за убийство в пълно мълчание.

— Ало? — почука по апарата тя.

— Тук съм — раздразнено се обади полицаят. — Оставете ме да помисля!

Изтекоха няколко минути в пълна тишина, после Робъртсън каза:

— Не, версията ви е неприемлива. Този тип е изнасилвач, а не убиец. Имал е достатъчно възможности да убие предишните си жертви, но не го е сторил. Изнасилените от него жени не са имали дори драскотина!

Анджела не пожела да спори по въпроса дали липсата на драскотини означава, че жените не са изпитвали болка. Преглътна острите думи, които й бяха на езика, благодари и затвори.

— Какъв тъпак, Господи! — шумно изпусна въздуха си тя. Изпита яд, че изобщо се беше обадила. Робъртсън очевидно нямаше да приеме никакви теории от нейна страна. Но колкото повече мислеше за нападението, толкова по-силно ставаше убеждението й, че неизвестният мъж не е имал намерение да я изнасилва. Значи оставаше другото — опит за убийство. Но защо? Вероятно поради интереса й към следствието за смъртта на Ходжис. Нима ще се окаже, че снощи се беше изправила очи в очи с убиеца на възрастния лекар?!

Раменете й неволно потръпнаха. От този момент нататък беше длъжна да се държи така, сякаш се е отказала напълно от любопитството си към тази афера. В противен случай имаше опасност да пострада!

Не знаеше дали да сподели всичко това с Дейвид. Винаги се беше стремяла между двамата да няма тайни, но сега ситуацията беше доста особена. Ако чуе за какво става въпрос, мъжът й положително ще го използва като аргумент да забрави за Ходжис. В крайна сметка реши да поговори на тази тема само с Фил Калхоун, при положение, че частното ченге реши да й се обади…

— Още малко кафе, моля — рече Трейнор и посочи с чукчето празната чаша пред себе си. Около любимата му маса в „Айрън Хорс“ седяха Шерууд, Бийтън и Колдуел — хората, с които по традиция закусваше преди всяко месечно заседание на управителния съвет.

— Имам сериозни основания за оптимизъм — рече с усмивка Хелън Бийтън. — Предварителните цифри за втората половина на октомври сочат сериозно подобрение в сравнение с тези от първата… Все още сме затънали, но нещата са далеч по-добре от септември.

— За съжаление в момента, в който овладеем една криза, на вратата ни тропа следващата — въздъхна Трейнор. — Чухте ли за снощното нападение срещу една от нашите лекарки?

— Станало е малко след полунощ — кимна Колдуел. — Жертвата е Анджела Уилсън, новата патоложка, която останала да работи до късно.

— Къде по-точно е станало това?

— На пътеката между двете нива на паркинга.

— Там поставено ли е допълнително осветление?

Колдуел замълча и погледна към Бийтън.

— Не знам — призна администраторката. — Ще проверя веднага след като отидем в болницата. Сигурна съм, че заповедта ти е предадена на Отдела за поддръжка, но не знам дали е изпълнена…

— Лошо им се пише, ако не е така! — изръмжа Трейнор и стовари юмрук в разтворената си длан. Звукът се разнесе из цялата зала. — За съжаление онези типове от Надзорния съвет не приеха идеята за покрит паркинг. И с това ми вързаха ръцете най-рано до пролетта, когато ще гласуваме новия бюджет!

— Обадих се в „Бартлет Сън“ и ги убедих да не публикуват нищо за нападението — рече Бийтън.

— Слава Богу, че поне те са на наша страна — промърмори Трейнор.

— Няма как да не бъдат, защото печелят добри пари от рекламите, които им възлагаме — усмихна се леко Бийтън.

— Нещо ново, което заслужава да бъде включено в дневния ред? — смени темата председателят.