Кетрин Куксън: Годината на девствениците

Мислите й се насочиха към Дон, но знаеше, че няма да ги оставят и пет минути насаме тази вечер; не само нейната майка беше като надзирател, такава беше и майката на Дон. Наистина. Когато се сещаше за майката на Дон, я обхващаше страх за бъдещето, защото веднъж след като се омъжи и бъде в положението на съпруга, няма да може да крие чувствата си и да държи езика си зад зъбите.

Когато чу мисис Баубънт да споменава името Мария и майка й веднага да добавя: „Колко хубаво ще бъде, ако можем да си поръчаме хубаво време за следващата събота!“, тя откри възможност за малко бягство, изправи се и каза на Уинифред:

— Ще имате ли нещо против, ако се кача горе да си побъбря със Стивън?

След кратко колебание Уинифред й се усмихна:

— Не, не, Анет. Той ще се зарадва да те види.

Четирите жени проследиха излизането на Анет, после Мадж Рестън се обърна към Джанет Алисън и каза:

— Защо да не говорим за това, Джанет? Тя знае всичко; всъщност всеки го знае.

— Не е така. — Джанет Алисън почти настръхна в стола си. — Както и да е, те се преместиха, нали?

— Да, но едва когато Мария вече не можеше да крие корема си.

— О, Мадж, не говори така.

— Голяма моралистка си, Джанет. Ами ако това се беше случило на Анет?

Джанет Алисън се изправи и каза:

— Този път отиде твърде далеч, Мадж.

— О, Джанет, седни. Извинявай. Извинявай.

Уинифред не беше взела участие в този разговор, но сега сложи ръката си върху тази на Джанет и тихо каза:

— Джанет, седни, моля те, и ще поговорим за нещо друго. Този разговор е много неприятен.

Тя хвърли поглед на Мадж и неодобрително поклати леко глава. После, поглеждайки към вратата, каза:

— А, ето ги мъжете.

След това се отпусна върху фотьойла като в същото време почти издърпа Джанет Алисън обратно на мястото й.

Те влязоха един след друг в стаята, водени от Даниъл: Джон Престън, закръглен, с посивяла коса и усмихнат; Хари Баубънт, висок и слаб, приличащ на възрастен мормонски свещеник; след него се задаваше високата, внушителна фигура на Джеймс Алисън, с изпъчен корем. Джо влезе последен, затвори вратата след себе си и когато минаваше край Уинифред, тя се извъртя в стола си и го попита така, че останалите да не чуят:

— Къде е Дон?

— О, той току-що се качи горе, за да каже „лека нощ“ на Стивън.

Тя едва се въздържа да не се изправи и когато се обърна, видя погледа на Джанет Алисън, прикован в нея и разбра, че и двете мислеха за едно и също нещо…

В дневната на Стивън на втория етаж Дон и Анет бяха застинали в прегръдка. Щом устните им се разделиха, той каза:

— Мисля, че няма да мога да издържа и една минута без теб.

— О, Дон, аз също, особено сега — отговори тя. После, като задържа лицето и в двете си ръце, той рече:

— Можеш ли да си представиш други като нас с такива майки?

— Не, не мога и понякога изпитвам чувство на вина. Но ти си щастлив; баща ти е на твоя страна, докато аз трябва да се справям и с двамата. Нали знаеш, че единствената причина, поради която ме пуснаха сама тук е че жените се канеха още веднъж да обсъждат Мария Тоулит. Честна дума, Дон, съжалявам я Мария. Спомням си я като срамежливо, малко момиче. Мога да изброя имената поне на двайсет жени, които биха постъпили по този начин, но не и Мария. Но Мария го направи и родителите й трябваше да я отведат и да я скрият някъде заради срама. Мислех, че живеем в нов свят, в нова епоха и такова нещо не може да се случи през шейсетте. Но докато има хора като скъпите ни майки, вярвам, че това все още може да се случи в края на века.

Изведнъж тя го прегърна с двете си ръце и силно го притисна към себе си като промълви с глас на човек, обхванат от паника:

— Господи, по-бързо да идва събота!

— Спокойно, скъпа, не се притеснявай. Представи си само — той погали косата й — три седмици в Италия. Непременно ще отидем да видим папата, докато сме там.

Тялото й започна да трепери, главата й отскачаше ту напред, ту назад върху рамото му и въпреки, че той тихичко се смееше, каза:

— Шт, шт! А си се разсмяла, а са пристигнали тук през три стъпала наведнъж.

Когато го погледна, очите й бяха влажни и въздъхна дълбоко:

— Обещах, че всяка сутрин ще ходим във Ватикана на служба… двамата.

— О, не!

— Обещах.

— А защо не й каза, че ще се гушкаме в леглото до обяд?

Тя се разсмя и се притисна до него.

— О, Дон!

— Чуваш ли? — той нежно я отдръпна от себе си. — Някой идва. Аз отивам в другата стая да видя дали Стивън е заспал, а ти тръгвай.

Но запътил се нататък внезапно спря, прегърна я бързо през кръста и каза: