Джеймс Купър - Ловецът на елени

Почти никакъв шум не съпровождаше напредването на лодката, тъй като граничните жители са свикнали към предпазливост във всяко свое движение. Сега тя се носеше бавно над кристалната вода, сякаш плаваше във въздуха и беше част от тържествената тишина, обхванала всичко наоколо. В този миг откъм тясната ивица, която скриваше залива от откритото езеро, се чу шум от счупен сух клон.

И двамата скитници трепнаха и всеки протегна ръка към пушката си, защото държаха своите оръжия винаги наблизо.

— Много силно беше за някое леко животно — прошепна Бързият. — По-скоро приличаше на човешка стъпка.

— Не, не — отвърна Ловецът. — Прав си, че беше много силно за леко животно, но за човек шумът беше твърде слаб. Вземи веслото и отправи лодката към онзи пън. Аз ще сляза на сушата и ще пресека пътя за отстъпление на това същество, пък било то минго или само воден плъх.

Хари се подчини и Ловецът скоро се озова на брега, навлизайки в гъсталака със своите меки мокасини толкова предпазливо, че не предизвика никакъв шум. След минута той вече се намираше в средата на тясната ивица суша и почна да се придвижва бавно към края й, тъй като храстите налагаха изключителна бдителност. Точно когато стигна средата на гъсталака, сухите клони изпукаха отново. Шумът се повтаряше на кратки интервали, сякаш някое живо същество се движеше бавно към края на полуостровчето.

Бързият Хари също чу тези звуци и като тласна лодката в залива, хвана пушката си и зачака. Последва напрегната минута на пълна тишина, след което един великолепен елен излезе от гъсталака, прекоси величествено песъчливия край на полуострова и почна да утолява жаждата си от водата на езерото.

За миг Хари се поколеба, после опря бързо пушката до рамото си, прицели се и стреля.

Резултатът от това внезапно нарушаване на тържествената тишина беше наистина поразителен. Изстрелът прозвуча както обикновено — остро и кратко, но след като изминаха няколко мига, през които шумът се носеше по въздуха над езерото, той стигна скалите на отсрещната планина. Там трептенията се сгъстиха и се понесоха от падина към падина в продължение на цели мили през хълмовете, сякаш разбуждаха заспалите гръмове в планините.

Еленът, който никога дотогава не беше срещал хора, само тръсна глава при пушечния изстрел и свистенето на куршума, но ехото на хълмовете възбуди съмнението му и като скочи напред със свити крака под тялото си, той изведнъж се намери сред дълбоката вода и започна да плува към отсрещния край на езерото. Хари извика и се спусна да го гони с лодката — за минута или две водата около преследвача и преследвания се разпени и заклокочи. Хари вече отминаваше полуострова, когато Ловецът се появи на песъчливия му край и направи знак на другаря си да се върне.

— Неразумно беше да стреляш, преди да сме прегледали брега, за да се уверим, че наблизо няма неприятели — каза младият човек, когато спътникът му се подчини бавно и неохотно. — Знам това от наставленията и преданията на делауерите, макар още никога да не съм участвал във военни походи. Освен това през тоя сезон дивечът трябва да се щади и ние не се нуждаем от храна. Признавам, че ме наричат Ловец — и може би аз съм заслужил името си както заради това, че разбирам навиците на животните, тъй и за точната си стрелба. Но никой не може да ме обвини, че съм убил животно, когато не са ми били нужни месото или кожата му. Може да съм ловец — това е вярно, но касапин не съм.

— Как можах да изпусна този елен — извика Хари, като смъкна шапка и прекара пръсти през прекрасните си, но разрошени къдри, сякаш тъй щеше да подреди забърканите си мисли. — От петнадесетгодишна възраст насам не съм проявявал такава несръчност.

— Не съжалявай толкова. Смъртта на това създание не само не би принесла на никого от нас полза, но можеше да ни докара и вреда. В ушите ми ехото звучи много по-страшно, Хари, отколкото твоята несръчност. Защото ехти като глас на природата, който ни упреква за безцелно и необмислено деяние.

— Ще има да чуваш много такива гласове, ако се повъртиш повечко в тая част на света, момчето ми! — отвърна през смях неговият спътник. — През подобни спокойни летни дни ехото повтаря почти всичко казано или сторено край Глимърглас. Понякога изпуснеш веслото и дълго време след това чуваш същия шум, сякаш хълмовете се подиграват на несръчността ти. А пък скимне ли на боровете, откъм тях долита такъв смях или свирене, че малко ти остава да повярваш наистина в способността, им да приказват.