Джеймс Купър - Ловецът на елени

— Не, не, Ловецо. Ти не си красавец, както можеш и сам да се убедиш, ако се огледаш във водата край лодката — извика той. — Джудит ще ти каже това в лицето, ако я ядосаш, защото няма да намериш по-остър език в устата на едно момиче във или извън поселищата, стига да я предизвикаш да си послужи с него. Съветвам те никога да не досаждаш на Джудит. А на Хети можеш да казваш всичко и тя ще го приема смирена като агънце. Не, Джудит като нищо ще ти каже мнението си за външността ти.

— Дори и да го стори, Хари, не ще ми каже повече, отколкото ти досега.

— Надявам се, че няма да ми се сърдиш на тази малка забележка, защото не бе направена със зла умисъл, Ловецо. Ти трябва да знаеш, че не си хубавец, а защо приятелите да не споделят помежду си такива дреболии? Ако беше хубав, щях да бъда един от първите, които щяха да ти го кажат. А виж, ако Джудит би нарекла мен грозен като злосторник, бих сметнал, че го казва по задължение и не бих го повярвал.

— Лесно е за облагодетелстваните от природата да се шегуват с такива неща, Хари, макар че то причинява понякога болка на другите. Не отричам, често ми се е искало да бъда малко по-хубав, но после подтиснах това чувство — спомних си колко по-добре съм в много други отношения от редица хора. Можех да се родя сакат и негоден дори за лов на катерици; или сляп — нещо, което щеше да ме направи бреме както за самия мен, тъй и за приятелите ми; или пък глух — напълно негоден за какъвто и да било поход или разузнаване, което според мен е част от задълженията на всеки човек в тревожни времена. Признавам, че не е много приятно да гледаш по-красивите, по-предпочитаните и по-уважаваните от теб. Но всичко това се понася, стига човек да знае добре дарованията и задълженията си.

Хари, общо взето, беше добросърдечен момък и смирението на неговия спътник обузда напълно краткотрайния изблик на суета. Той съжаляваше за намека, който беше направил за външността на другаря си, и се постара да покаже това, макар и доста несръчно, като всеки жител на пограничните области.

— Не го казах със зла умисъл, Ловецо — подхвана със съжаление той, — и се надявам да забравиш думите ми. Ако не си хубав в пълния смисъл на думата, то външността ти красноречиво показва, че всичко у теб е в ред. И понеже не отдаваш значение на външността, толкова по-лесно би простил каквато и да било незначителна обида относно твоя вид. Не бих си позволил да твърдя, че Джудит ще се възхищава от теб, защото това може да възбуди у теб надежди, които ще ти донесат само разочарование. Но виж, Хети например би те гледала със задоволство, както би гледала и всеки друг човек. Пък и ти изобщо си прекалено сериозен и разумен, за да се интересуваш от Джудит; защото, макар иначе да е изключителна, тази девойка е склонна да се възхищава от всичко и всички, така че човек няма защо да си мисли кой знае какво, ако тя случайно му се усмихне. Понякога ми се струва, че тая лудетина обича себе си повече, отколкото което и да било живо същество.

— Същото би могло да се каже дори за всеки делауер — отвърна Ловецът. — Но ето края на този дълъг полуостров, за който говореше преди малко. „Дупката на плъха“ едва ли е далече.

Вместо да се вдава напред във водата, както всички други полуостровчета, този нос се простираше успоредно с брега на езерото, което тук образуваше дълбок и притулен залив. Сетне, на разстояние около четвърт миля, водата извиваше отново на юг и стигаше до долината, ограждаща южния бряг.

Бързият Хари беше почти сигурен, че ще намери в този залив „ковчега“, тъй като, закотвен зад дърветата, които покриваха тясната ивица на полуострова, той можеше да остане скрит от любопитните погледи през цялото лято. Прикритието беше толкова съвършено, че ако човек закараше лодка до брега откъм вътрешната страна на полуострова и близо до края на залива, тя можеше да бъде забелязана само от една посока — откъм гъсто обраслия с дървета бряг, където едва ли би могъл да се озове някой непознат.

Лодката заобиколи напълно полуострова, за да даде възможност на двамата пътешественици да огледат цялата „дупка“, или по-точно казано — целия залив. Ала там се виждаше само онова, което бе поставила самата природа. Тихата вода описваше красива дъга, тръстиките се привеждаха леко над повърхността й, а дърветата, както обикновено, бяха надвиснали от бреговете; но всичко тънеше сред спокойната и пълна самота на девствената местност. На тази гледка сигурно би се наслаждавал някой поет или художник; тя обаче не очарова Бързия Хари, който гореше от нетърпение да види най-после своята лекомислена хубавица.