Джеймс Купър - Прерията

— Кучето се води от инстинкта си.

— А що за дарба е това — инстинктът?

— Низша степен на разум. Един вид тайнствено съчетание на мисъл и материя.

— А какво е според теб мисъл?

— Многоуважаеми венаторе, това е начин на разсъждаване, който пренебрегва използването на дефиниции, а това, смея да кажа, не се допуска в нито едно училище.

— В такъв случай твоите училища са по-вещи, отколкото си мислех, защото този начин лесно ще разкрие тяхното безсмислие — възрази траперът, прекъсвайки спора внезапно тъкмо когато естественикът бе почнал да се разпалва, наведе се към кучето си и взе да си играе с ушите му, за да го успокои. — Не се излагай, Хекторе, държиш се като недресирано пале, а си умно куче! Учил си се от собствен горчив опит, а не с бягане по следа, намерена вече от други кучета, както ученик в селищата върви по петите на учителя, без да гледа по прав път ли го води, или не… Е, приятелю, ти, който умееш толкова много, способен ли си да надзърнеш в храстите, или аз сам да вляза в тях?

Докторът пак си придаде решителен вид и без повече приказки се устреми наново към гъсталака, както искаше траперът. Кучетата досега слушаха стареца, който ги възпираше, и само от време на време проскимтяваха тихо. Но като видяха, че естественикът тръгна напред, паленцето не можа да се сдържи повече и направи бързо кръг около него, душейки земята, после се върна при другаря си и почна да вие силно.

— Скватерът и синовете му са оставили силна миризма по земята — рече старецът, докато чакаше учения разузнавач да му даде знак да го последва. — Дано тоя книжовник да не е забравил по каква работа го пратих.

Доктор Бациус вече бе изчезнал в храстите, а нетърпението на трапера се засили още повече, когато видя изведнъж естественика да излиза заднишком от гъсталака, без да откъсва очи от мястото, което току-що бе напуснал, като че ли някаква магия приковаваше погледа му.

— Докторът е открил нещо страховито, ако се съди по безумния израз на лицето му! — възкликна старецът, като пусна Хектор и се приближи смело до естественика, който сякаш не беше на себе си. — Какво има, приятелю? Да не си намерил нова страница от книгата на мъдростта?

— Базилиск 67 67 В гръцката митология — баснословно змиевидно животно, което можело да умъртви човека с поглед; в зоологията — вид гущери от семейството игуани, разпространени в тропическа Америка. — Б. пр. ! — промърмори докторът и всяка черта на изкривеното му лице изразяваше дълбокото смущение, което го бе обзело. — Животно от разреда Serpentes. Досега смятах по атрибутите му, че принадлежи към легендата, но изглежда, че творческата сила на природата не е по-слаба от човешката фантазия!

— Че какво от това! В прерията всички змии са безвредни; само гърмящата, ако я раздразниш, понякога напада, ала и тя първо предупреждава с трясъка на опашката си, преди да захапе с отровните си зъби. Господа, Господи, колко смирява страхът! Като този доктор например, който обикновено плещи такива големи думи, че не могат да се поберат в устата на прост човек, а сега е загубил и ума и дума и гласът му е станал пронизителен като крясък на козодой! Дръж се!… Какво има, приятелю?… Какво има?

— Чудо! Lusus naturae. 68 68 Игра на природата (лат.) — Б. пр Чудовище, което природата си е направила удоволствието да създаде, за да покаже всемогъществото си! Никога не ми се е случвало да наблюдавам такова смешение на законите й или да видя създание, което така решително да опровергава установеното разделение на разреди и семейства. Трябва да запиша как изглежда… — докторът забърка по джобовете си за бележника, но ръцете му трепереха и не го слушаха — докато имам време и възможност… Очи — хипнотизиращи; окраска — променлива, многоцветна, интензивна…

— Ще речеш, че тоя човек се е побъркал от разните там хипнотизиращи погледи и шарени окраски! — промърмори недоволно траперът, който вече бе започнал да се безпокои, че през всичкото това време отрядът му стои на открито, вместо да се скрие. — Ако в храстите наистина има влечуго, покажи ми тази твар, а не се ли махне мирно и кротко, няма как, ще се скараме за това място.

— Ето там! — Докторът посочи към гъсталака на петдесетина стъпки от тях.

Траперът насочи хладнокръвно погледа си нататък, но едва опитното му око се спря на предмета, който бе обърнал наопаки цялата философия на естественика, и сам трепна, насочи пушката си бързо напред, но тутакси я свали отново, сякаш разсъди, че не бива да стреля. И инстинктивното движение, и внезапното окопитване си имаха причина. До самия край на горичката, направо на земята лежеше жива топка, действително толкова странна и страшна на вид, че оправдаваше смущението на естественика. Трудно беше да се опишат формата и цветът на този необикновен предмет; ще кажем само обобщително, че той беше почти объл и с всички цветове на дъгата, примесени без оглед на хармония и без ясно изразена рисунка. Преобладаващите цветове бяха черно и яркочервено. Но тези два основни тона бяха странно и диво изпъстрени с бели, жълти и виолетови ивици. Ако беше само това, трудно можеше да се твърди, че у предмета има живот, защото той лежеше неподвижно като камък. Ала чифт тъмни, пламтящи и движещи се очи, които следяха зорко и най-малкото движение на трапера и другаря му, доказваха неоспоримо, че топката е надарена с живот.