Джеймс Купър - Прерията

— Ш-шт! — прекъсна го старецът. — Хектор е недоволен от нещо. Кажи си го направо, песчо: какво има, драги… какво си подушил?

Старата хрътка се бе изправила и душеше силния вятър, който отново метеше буйно прерията. При последните думи на господаря си тя заръмжа и се озъби, като че заплашваше някого с останките от зъбите си. Младото кученце, което си почиваше след сутрешната гонитба, също даде да се разбере, че е подушило нещо; след това двете кучета пак задрямаха, сякаш бяха направили всичко, което се изискваше от тях.

Траперът хвана магарето за юздите и като го подкара напред, завика:

— Стига приказки, нямаме време! Скватерът и синовете му са на една-две мили от това проклето място!

Мидълтън съвсем забрави Елен, мислейки само за опасността, която застрашаваше сега намерената му жена. И излишно е да се добавя, че доктор Бациус не чака повторна покана, за да почне отстъплението си.

Следвайки напътствията на стареца, те заобиколиха скалата и под прикритието й продължиха пътя си през прерията колкото можеха по-бързо.

Пол Ховър обаче не мръдна от място, облегнат мрачно на пушката си. Елен, която бе закрила лицето си с длани, за да потули мъката си, го забеляза едва след около минута.

— Защо не бягаш? — възкликна девойката през сълзи, като видя, че не е самичка.

— Не ми е в навика да бягам.

— Чичо ми скоро ще бъде тук! А ти не можеш да разчиташ на пощада от него.

— И от племенницата му, нали? Е, нека дойде. Какво ще ми направи? Ще ме чукне по главата и толкова!

— Пол, Пол, ако ме обичаш, бягай!

— Сам?! Ако направя това, да ме…

— Ако ти е скъп животът, бягай!

— Не ми е по-скъп от теб.

— Пол!

— Елен!

Тя протегна ръце към него и избухна в нов, още по-бурен поток от сълзи. Пчеларят я прихвана здраво през кръста; и само след миг я повлече през равнината, бързайки да догони приятелите си.

Ручеят, който снабдяваше семейството на скватера с вода и напояваше дърветата и храстите, израсли в подножието на скалистия рид, извираше недалеч от него, от малка горичка канадски тополи, увити от пълзящи растения. Натам поведе траперът бегълците, защото само това място можеше да им осигури убежище в такъв труден час. Трябва да напомним, че съобразителността на стареца, превърната от дълъг опит с подобни случаи на внезапна опасност едва ли не в инстинкт, му бе подсказала, да избере именно тази посока, тъй като сега между тях и приближаващите ловци се издигаше хълмът. Възползвайки се от това обстоятелство, той успя да стигне навреме храстите. Пол Ховър също свари да се мушне със задъханата Елен в гъсталака точно когато Ишмаел изкачи върха на скалата, както вече разказахме на читателя, и замръзна там, загубил ума и дума, поглеждайки ту разхвърляната си покъщнина, ту децата, натръшкани с вързани ръце и запушени уста под навеса от брезови кори, където ги бе струпал на безреден куп предвидливият пчелар. От височината, на която стоеше сега скватерът, куршум на дългоцевна пушка лесно би стигнал убежището, където се бяха скрили бегълците, виновни за всички тия пакости.

Траперът преброи с поглед насъбралите се около него, за да провери не липсва ли някой, и заговори пръв, като човек, на чийто разум и опитност се осланяха всички.

— Ех, природата си е природа и си свърши работата! — каза той, като кимна към сияещия Пол с одобрителна усмивка. — Така си и мислех: хора, които се срещат тъй често в слънце и в буря, в звездна нощ и под забулена луна, трудно могат да се разделят, без да са се сдобрили. Ала не е време за приказки, ами да се запретваме за работа! Скоро ония синковци ще тръгнат да душат и ако намерят следите ни — а непременно ще ги намерят и ще ни принудят да си премерим силите с тях — спорът ще се разреши само с пушка, а Бог да ни пази от такова нещо!… Капитане, можеш ли да ни заведеш там, където са твоите воини? Защото юнаците на скватера ще се бият храбро, ако разбирам що е войнствен плам!

— Мястото на нашата среща е на много мили оттук, на бреговете на Ла Плата.

— Лошо… много лошо. Ако се стигне до бой, винаги е за предпочитане силите да са равни. Ала прилича ли на човек е единия крак в гроба да носи в сърцето си омраза и горещи страсти! Все пак чуйте какво ще ви каже един беловлас и патил старец, пък ако някой от вас може да предложи по-разумен изход, ще послушаме съвета му и ще забравим какво съм казал. Тази гора се простира от подножието на скалата надолу по ската близо една миля и води не към селищата, а към запад.