Джеймс Купър - Прерията

— Който се е решил да навлезе в дебрите на прерията, трябва да зачита обичаите на нейните стопани.

— Стопани?! — повтори скватерът. — Аз съм си пълноправен стопанин на земята, която тъпча, колкото е всеки щатски губернатор! Можеш ли да ми кажеш, странниче, къде има закон или правилник, който да гласи, че един човек има право да разполага за собствено ползване с цял квартал, град или окръг, а друг да е длъжен да изпросва парче земица за гроба си? Това е противно на природата и аз отричам такъв закон — вашия закон!

— Не мога да кажа, че не си прав — отвърна траперът, чието мнение по този важен въпрос, макар, и да изхождаше от съвсем други предпоставки, странно съвпадаше с мнението на Ишмаел. — Аз често съм казвал същото, когато съм мислел, че гласът ми ще бъде чут. Но твоят добитък е отвлечен от тия, които се смятат за господари на прерията и на всичко, което има в нея.

— Другиму да ги разправят тия! — произнесе скватерът самоуверено, макар че дебелият му глас беше бавен като самия него. — Аз се смятам за честен търговец: каквото получавам, за това плащам. Видя ли тия индианци?

— Видях ги. Те ме държаха в плен, докато се промъкваха в лагера ти.

— Редно е бял човек, при това християнин, да ме предупреди навреме — укори го Ишмаел и пак погледна трапера заплашително, сякаш все не можеше да се откаже от лошите си намерения. — Не съм много склонен да наричам всеки срещнат човек мой ближен, ала цветът на кожата все пак има значение, когато християни се срещнат на такова място. Но стореното — сторено, няма да се оправи с думи. Излезте от засадата, момчета, тук е само старецът. Той яде от моя хляб и трябва да е наш приятел, макар че имам основания да подозирам, че се е сдушил с нашите врагове.

Траперът не сметна за нужно да отговори на обидното подозрение, което скватерът не се подвоуми да изкаже тъй открито въпреки обясненията и опроверженията, които бе чул преди малко. Синовете на ядосания скватер тутакси се отзоваха на бащиния повик. Четирима-петима от тях излязоха от скривалищата си, където се бяха приютили, мислейки, че фигурите, забелязани на хълма, са от отреда на сиуксите. Те се приближаваха един по един с пушка под мишница и измерваха странника с изпитателен поглед, макар че никой не полюбопитства да узнае отде се е взел и защо е тук. Тази сдържаност впрочем само отчасти се дължеше на присъщата им мудност; защото често им се бе случвало да присъстват на подобни сцени и дългият, опит ги бе научил на благоразумна предпазливост. Траперът издържа мрачните им изучаващи погледи с твърдостта на опитен ката тях човек и с онова самообладание, което вдъхва увереността в собствената невинност. Доволен от краткия оглед, най-възрастният, всъщност виновният часовой, от чиято небрежност тъй успешно се бе възползвал коварният Матори, се обърна към баща си и каза грубо:

— Ако този човек е единственият останал от групичката, която забелязах на оня хълм, значи, не сме си хвърлили куршумите на вятъра.

— Прав си, Ейза — рече бащата и се обърна внезапно към трапера: забележката на сина му му припомни нещо, което бе помислил и после забравил. — Как така, странниче, нали преди малко бяхте трима — или лунната светлина лъже?

— Ако беше видял, приятелю, как тетоните се носеха из прерията като някакви черни демони подир твоя добитък, можеше да ти се сторят хиляда.

— Да, на градски сополанко или на бъзлива фуста може наистина да се стори така. Ала моята Естър например би се уплашила от индианец толкова, колкото от кученце или от вълче-сукалче. Повярвай ми: да бяха нападнали твоите крадливи дяволи при дневна светлина, моята славна женица щеше да даде на тия сиукси да разберат, че не е свикнала да си раздава даром сиренето и маслото. Ала ще дойде време, странниче, много скоро ще дойде време, когато правдата ще възтържествува, и то без помощта на тъй наречения закон. Ние, може да се каже, сме мудни хора — често ни упрекват в това, но бавната работа е сигурна и малцина могат да кажат, че са ударили Ишмаел Буш, без да им е върнато със същото.

— Значи, Ишмаел Буш се води повече по животинските инстинкти, отколкото по правилата, които хората като него трябва да спазват — възрази непреклонният трапер. — И аз много пъти съм удрял, но ми тежи на сърцето, ако поваля елен, когато нямам нужда от месо или кожа, защото не подобава на човек с разум. Ала без никакво угризение на съвестта съм оставял в гората непогребан минго 20 20 Мингоси — индианско племе. — Б. пр. , след като съм го убил на война открито и честно.