Джеймс Купър - Прерията

— Какво! Значи, ти си бил войник, траперю? На млади години и аз участвувах в една-две схватки с чероките. А една година скитах с Лудия Ентъни 21 21 Ентъни Уейн — пенсилванец, отличил се като пълководец във войната за независимост, а после и срещу индианците и заради голямата си храброст наричан „Лудия Ентъни“. — Б. а. из буковите гори; ала във войската му не ми харесваше — имаше много строга дисциплина и маршировка, затуй го зарязах, без дори да се явя при ковчежника да си получа каквото ми се полагаше. Впрочем Естър, както ми се похвали по-късно, теглила от заплатата ми толкова често, че държавата не е спечелила от този мой пропуск. Ако си бил дълго време войник, не може да не си чувал за Лудия Ентъни.

— В последното ми, както се надявам, сражение аз се бих под негово командване — отвърна траперът и в помътнелите му очи проблесна весело пламъче, сякаш споменът за това събитие му беше много приятен, но светлинката тутакси се замени със сянка на тъга, като че някакъв вътрешен глас му забраняваше да мисли за сцени на насилие, в които той често сам е бил действащо лице. — Бях тръгнал от крайморските щати към тия далечни краища, когато пътем се натъкнах на неговата армия и последвах ариергарда му просто като наблюдател. Ала когато се стигна до бой, пушката ми гърмеше наред с всички други, макар че се срамувах от това. Не зная кой беше прав и кой крив в тоя спор, ала човек на осемдесет години трябва да знае защо отнема живота на ближния си — дар, който никога не може да се върне!

— Хайде, хайде, странниче — каза преселникът, който доста поомекна, като чу, че се е сражавал на една и съща страна с трапера, — не е толкова важна причината за тия свади, когато християнин се бие с дивак. Утре ще разучим по-добре тая работа с кражбата на конете, а сега най-благоразумно и най-полезно е да поспим.

Като каза това, Ишмаел пое бавно назад към ограбения си лагер и заведе трапера при семейството си. А само преди няколко минути едва не бе го убил в гнева си. Тук с няколко обяснителни думи, примесвани със закани и ругатни по адрес на крадците, той запозна жена си с положението на нещата в прерията и обяви решението си да навакса прекъснатата почивка, като посвети остатъка от нощта на сън.

Траперът одобри това решение и изтегна мършавото си тяло на предложената му купчина клони така спокойно, както би се отдал на сън някой монарх, който, заобиколен от въоръжена охрана, се чувства в безопасност в своята столица. Старецът обаче не склопи очи, докато не се увери, че Елен Уейд е вече между жените от семейството и че нейният роднина или любим — какъвто и да беше той — благоразумно се бе постарал да се скрие; накрая се унесе в полудрямка, като човек, отдавна свикнал да бъде нащрек дори в късна нощ.

Англоамериканците са склонни да се хвалят — и не без основание — че могат да претендират за благороден произход с по-голямо право, отколкото всеки друг народ, чиято история е достоверно установена. Каквито и да са били слабостите на първите колонисти, техните добродетели рядко са оспорвани. Макар и суеверни, те са били искрено благочестиви и честни. Потомците на тези прости, добродушни провинциалисти 22 22 Провинциалисти били наричани белите заселници на английските провинции (колонии) в Северна Америка. — Б. пр. се отказвали от общоприетите изкуствени способи, с които семейната „чест“ се утвърждавала за вечни времена, и ги заменили с нов принцип, според който човек може да си спечели уважението на обществото само с личните си заслуги, а не със заслугите на своите предци. И заради тази именно скромност, себеотрицание, здравомислие — или с каквато и друга дума да се назове тоя порядък — американците биват наричани нация с „неблагороден произход“. Ако си струва труда да се направи изследване, ще се установи, че много от знатните семейства на Метрополията 23 23 Англия. — Б. пр. могат да се срещнат сега в бившите й колонии; и малцината, които не са пожалили време да проучат тоя наглед несъществен въпрос, много добре знаят, че преките потомци на много измиращи родове, които политиката на Англия е сметнала за нужно да запази чрез предаване на титлата по непряка линия, сега живеят като прости граждани в лоното на нашата република. Кошерът си стои на мястото и тези, които се въртят около скъпия на сърцето им сламен купол, се гордеят с неговата древност, а не забелязват нито крехкостта на жилището си, нито щастието на безчислените трудолюбиви роеве, които събират свежия нектар на един девствен свят. Но тази тема подхожда повече на политика и историка, отколкото на скромния разказвач, описващ събития от обикновения живот, които скоро ще научим, затова ще се ограничим с неща, свързани непосредствено с нашата повест.