Джеймс Купър - Прерията

Траперът не остави другарите си да се двоумят; той ги повлече след себе си, като изчезна почти цял в гъстата трева на прерията. За щастие старият ловец бе запазил остротата на сетивата си и не бе загубил някогашната си бързина и решителност. Едва тримата се прилепиха до земята, в ушите им прозвучаха така добре познатите къси, резки изстрели на пушка и мигновено в опасна близост до главите им избръмча куршум.

— Не е лошо, момчета! Не е лошо, старче! — прошепна Пол, чието бодро настроение не можеше да бъде напълно подтиснато нито от опасност, нито от някакво затруднение. — По-хубав залп не можеш и да пожелаеш да чуеш, когато си зад дулото! Какво ще кажеш, траперю? Май че започва тристранна война! Да им изпратя ли и аз някой и друг куршум?

— Не, само благи думи — отговори бързо старецът, — иначе и двамата сте загубени.

— Едва ли ще оправя работата, ако заговоря с езика си, а не с пушката — каза Пол едновременно и шеговито, и огорчено.

— За Бога, по-тихо, че ще ви чуят! — възкликна Елен. — Върви, Пол, върви! Сега можеш спокойно да ни оставиш!

Няколко бързи последователни изстрела, всеки от които изпращаше все по-наблизо смъртоносния си вестител, я накараха да млъкне — колкото от страх, толкова и от предпазливост.

— Трябва да сложим край на това — рече траперът и се изправи с достойнството на човек, който мисли само за важността на задачата си. — Не зная, деца, защо е нужно да се плашите от тези, които би трябвало да обичате и тачите, ала все пак се налага да се направи нещо за спасението на живота ви. Няколко часа повече или по-малко са нищо за човек, който вече е отброил толкова много дни от живота си. Затова ще изляза насреща им. Навред около вас пътят е свободен. Възползвайте се от това както намерите за добре и нека Бог ви благослови и ви дари със заслужено щастие.

Траперът не дочака отговор, а смело закрачи по надолнището към лагера, без да ускорява или да забавя стъпката си от страх. Лунните лъчи осветиха в този момент високата му мършава фигура, така че преселниците видяха приближаването му. Но без да се смущава от това неблагоприятно обстоятелство, той твърдо и мълчаливо продължи пътя си към горичката, докато го посрещна заплашителен глас, който подвикна:

— Кой иде — приятел или враг?

— Приятел! — бе отговорът. — Човек, който е живял твърде дълго, за да огорчи остатъка от живота си с кавги.

— Но не толкова дълго, че да забрави хитростите на младините си — каза Ишмаел и като надигна огромното си тяло иззад лекото прикритие — един нисък храст, застана срещу трапера. — Старче, ти насъска срещу нас тази банда червени дяволи и утре ще делиш плячката с тях.

— Какво са ти задигнали? — запита спокойно траперът.

— Осем от най-добрите впрегатни кобили и едно жребче, което струва тридесет лъскави мексикански монети с образа на испанския крал. А на жената не оставиха ни едно двукопитно — нито за мляко, нито за вълна. И свинете, колкото и да са капнали от път, сигурно ровят със зурли из прерията. Я ми кажи, странниче — добави той, като тупна приклада на пушката си о коравата земя с такава сила и така шумно, че би изплашил човек, по-малко твърд от тоя, към когото се обръщаше, — колко от тези животинчета ще ти се паднат?

— За коне никога не съм ламтял, нито съм си служил с тях, макар че малцина са смитали повече от мен из необятните земи на Америка, колкото стар и слаб да изглеждам. Но малка е ползата от кон сред планините и лесовете на Йорк — тоест на едновремешния Йорк, какъвто той, боя се, не е вече. Колкото до вълна и краве мляко, нямам вкус към такива женски работи! Полските животни ми дават храна и облекло. Не, не познавам аз по-хубава дреха от тая, която е ушита от еленова кожа, нито по-вкусно месо от еленовото.

Преселникът, преодолявайки природната си мудност, все повече се разпалваше и лесно можеше да премине в опасно буйство, ала простодушните оправдания на трапера, искреният им тон му подействаха. Той слушаше разколебан, макар и не напълно убеден, и мърмореше под нос обвиненията си, а само минута преди това беше готов да пристъпи към безцеремонната разправа, която несъмнено бе замислил.

— Хубаво говориш — изръмжа той най-после, — но според мен много по адвокатски за един честен и смел ловец.

— Аз съм само трапер — отвърна смирено старецът.

— Ловец или трапер, няма голяма разлика. Аз дойдох, старче, в тоя край, защото ме притесняваше законът и не обичам, съседи, които не могат да уредят спор, без да намесят съдия и дванайсет души 19 19 Такъв е броят на съдебните заседатели в американския съд. — Б. пр. отгоре. Ала не дойдох да ми разграбват имуществото, а аз да зяпам и да казвам „благодаря“ на крадците!