Джеймс Купър - Прерията

— Твърдото сърце — изрева сиуксът и се обърна яростно, за да нанесе на жертвата си смъртоносен удар по главата.

Но ръката на пленника го улови за китката. За миг двамата замръзнаха в тая поза: Уюча — вцепенен от неочакваната съпротива, Твърдото сърце — с наведена глава, но не да посрещне смъртта, а напрегнато заслушан. Бабичките нададоха ликуващ писък, смятайки, че най-после нервите на пленника не са издържали. Траперът се изплаши да не би приятелят му да се е опозорил, а Хектор, сякаш разбрал какво става, вдигна глава и нададе жален вой.

Но младият пеони се колеба само секунда. Той вдигна светкавично другата си ръка, томахавката блесна във въздуха и Уюча се строполи в нозете му с разсечен череп. После, размахвайки окървавеното оръжие, пленникът се втурна напред, промъкна се между изплашените старици, които се отдръпнаха, и с един скок изчезна в падината.

Да бе паднал върху тетоните гръм от небето, нямаше да ги стъписа така, както тази постъпка на отчаяна смелост. От устата на всички жени се изтръгна пронизителен жален вик, а даже и най-старите воини като че за миг загубиха и ума и дума. Това вцепенение обаче бе кратко. Прекъсна го гневен рев на сто гърла и сто воини се втурнаха напред, жадни за кървава разплата. Но силният, властен вик на Матори ги спря. Вождът, на чието лице разочарованието и яростта се бореха с престорена невъзмутимост, протегна ръка към реката и цялата тайна се изясни.

Твърдото сърце вече бе прекосил наполовина падината между стръмния склон и реката, когато зад един хълм се показа конен отред от въоръжени пеони, който препусна към брега, откъдето ясно се чу плясък — знак, че пленникът се е гмурнал във водата. Няколко минути му бяха достатъчни, за да преодолее течението със силните си ръце, и след малко виковете от противоположния бряг показаха на изиграните тетони, че противниците им са възтържествували.

Не е трудно да се разбере, че току-що описаната случка предизвика у сиуксите необичайно вълнение. Връщайки се с ловците си в лагера, вождът им не бе забравил нито една от ония предпазни мерки, към които осторожните индианци винаги прибягват, за да не могат враговете да намерят следите им. И все пак излезе, че пеоните не само ги бяха открили, но и бяха успели много изкусно да се промъкнат до лагера на тетоните откъм единствената страна, където не бе сметнато за нужно да се поставят, както обикновено, часови, които да предупредят за приближаването на врага. Патрулите, пръснати по ниските хълмове зад тетонските вигвами, последни научиха за връхлетялата опасност.

В такъв напрегнат момент няма време за размишление. Матори бе спечелил и укрепил влиянието си сред своя народ благодарение именно на самообладанието и твърдостта, които бе проявявал при подобни критични положения. Сега той не искаше да го загуби, като покаже нерешителност. Въпреки плача на децата, писъка на жените и дивия вой на старците, които сами по себе си бяха достатъчни, за да смутят човек, несвикнал да действа при опасност, той бързо наложи волята си, давайки разпореждания с хладнокръвието на опитен властник.

Докато воините се въоръжаваха, юношите бяха изпратени в долчинката да доведат конете. Жените прибираха трескаво шатрите и ги товареха на стари кранти, негодни вече за бой. Майките мятаха малките на гърба си, а по-големките, които можеха да вървят, се промъкнаха отзад като стадо безсъзнателни добичета. Макар че всичко това ставаше сред глъч и врява, като същински Вавилон, всеки вършеше работата си с невероятна бързина и точност.

В това време самият Матори не пропускаше нито едно от задълженията си като вожд. От възвишението, на което стоеше, той виждаше ясно целия вражески отряд и всяка негова маневра. Мрачна усмивка озари лицето му, когато установи, че неговите сили значително превъзхождат противника по численост. Въпреки това преимущество обаче имаше други неблагоприятни фактори, които го караха да не вярва в щастливия изход от неизбежната схватка. В сравнение с противника племето му обитаваше по-северна и по-неблагодатна област и беше много по-бедно откъм коне и оръжие — имущество, което е най-ценно за западния индианец. Пеоните всички до един бяха на коне и Матори не се съмняваше, че има пред себе си само отбрани воини на племето, решили да тръгнат на такъв далечен път, за да спасят своя най-велик вожд или да отмъстят за него. От друга страна, много от хората му се отличаваха повече на лов, а не в бой; те бяха способни да отклонят вниманието на противника, но не можеше да очаква от тях особено геройство. Затова искрящият поглед на вожда се насочи към група воини, на които често бе разчитал и които никога не бяха го разочаровали. И макар че при сегашното положение той съвсем не беше склонен да се хвърли в бой, същевременно никак не би се поколебал да го започне, ако не бяха жените и децата, които с присъствието си даваха огромно преимущество на противника.