Джеймс Купър - Прерията

— Слушай, стари траперю — извика Пол, на когото му бяха дотегнали вече бавните и многословни обяснения на стареца, — моля те да ме избавиш моментално от две неща: от приказките си, които не отричам, че са приятни над блюдо изпечен бизонски гръб, и от тези проклети ремъци, които, доколкото мога да съдя от опит, никога не са били приятни. Един замах на твоя нож ще принесе в момента повече полза и от най-дългата реч, произнесена някога в кентъкийски съд.

— Да, съдилищата са наистина „щастливи ловни полета“, както казват червенокожите, за ония, които не са кадърни за нищо друго, освен да си служат е езика. Веднъж и аз попаднах в една от тия бърлоги на беззаконието, и то за нищо и никаква работа — за една еленска кожа. Да им прости Господ! Да им прости Господ, че не знаеха какво правят, а се осланяха само на слабия си разум, затуй са за съжаление. А никак не беше весело да гледаш как стар човек, живял винаги на открито, бе окован от закона за ръцете и краката и изложен за посмешище на жените и децата в богато селище!

— Ако така гледаш на оковите, честни приятелю, докажи това на дело, като ни освободиш незабавно — обади се Мидълтън, който като пчеларя започна да намира бавността на верния им другар не само излишна, но и неприятна.

— С радост бих сторил това, особено за теб, капитане. Защото като войник ще ти бъде не само интересно, но и полезно да погледаш по-свободно хитрините и лукавщините на индианците в бой. А на тоя наш приятел му е безразлично ще види ли битка, или не, тъй като едно е да си имаш работа с пчели, а друго с индианци.

— Старче, тези шеги с нашата неволя са, меко казано, неуместни…

— Ех, буен и нетърпелив беше твоят дядо и не може да се очаква рожбите на пантерата да пълзят по земята като челядта на таралежа. А сега мълчете и двамата, аз уж ще ви разправям какво става в падината. Така ще приспим бдителността им и ще ги накараме да затворят очи, които само гледат каква поразия и жестокост да сторят. Първо трябва да знаете, че по всяка вероятност тоя коварен тетон е заповядал да бъдем умъртвени колкото е възможно по-скоро, но това да стане тайно и безшумно.

— Велики Боже! Нима ще позволиш да ни изколят като беззащитни овце?

— Тихо, капитане, тихо. Не е хубаво да се пали човек, когато е нужна повече хитрост, отколкото сила. Ах, какъв юнак е нашият пеони! Драго ти е да го гледаш! Как препуска далеч от реката, за да примами врага на другия бряг! А дори моите слаби очи виждат, че на всеки негов воин се падат по двама сиукси!… Но, както казах, привързаността и безразсъдството не водят до нищо хубаво. И дете може да проумее, че е така. Диваците не са единодушни какво да правят с нас. Едни се боят от цвета на кожата ни и с радост биха ни пуснали, други пък биха били толкова милостиви към нас, колкото гладният вълк към сърната. А когато в племенен съвет започнат ежби, милосърдието рядко надделява. Ето, виждате ли тия съсухрени и злобни скуоу… Не, не можете да ги видите, тъй като сте легнали, ала те са тук, готови да се нахвърлят върху нас като разярени мечки, щом му дойде времето.

— Слушай, уважаеми господин траперю — прекъсна го Пол малко жлъчно, — за наше или за твое удоволствие ни разправяш всичко това? Ако е за наше, по-добре млъкни за малко, защото иначе ще се пукна от смях.

— Ш-шт! — каза траперът, разсичайки сръчно и бързо ремъка, с който десницата на Пол беше завързана за тялото му, и тутакси хвърли ножа така, че освободената ръка да може да го стигне. — Тихо, момче, тихо! Провървя ни! Тия кръвопийки се обърнаха да видят защо се вдига такава врява от котловината и засега сме в безопасност. А сега възползвай се както трябва от изгодното си положение, но внимавай никой да не го забележи.

— Благодаря ти за услугата, стари дърдорко — промърмори пчеларят, — макар че е мъничко закъсняла, като майски сняг.

— Ех, глупаво момче! — възкликна укорително траперът, като се поотдръпна малко от приятелите си и взе внимателно да следи маневрите на двете враждуващи страни. — Нима никога няма да разбереш мъдростта на търпението? А и ти, капитане. Макар и да не съм от тия, дето лесно се докачат, все пак виждам: ти мълчиш, понеже не желаеш да искаш повече услуги от човек, който според теб нарочно се бави. Разбира се, и двамата сте млади, горди със силата и мъжеството си, и, струва ми се, мислите, че е достатъчно да прережете ремъците и всичко ви е в кърпа вързано. Но който е видял много, повече размишлява. Ако бях се втурнал като припряна жена да ви освобождавам, тия сиукски вещици щяха да забележат, и какво би станало с вас тогава? Щяхте да лежите под томахавките и ножовете като безпомощни хленчещи деца, макар че сте с юнашка снага и мъжка брада. Я запитай, капитане, нашия приятел, пчеларя, в състояние ли е сега, след като е лежал вързан толкова часа, да се справи с някой тетонски малчуган, а камо ли с цяла дузина безжалостни и кръвожадни скуоу?