Джеймс Купър - Прерията

По-нататъшният разговор между двамата старци бе заглушен от неблагозвучен крясък, изтръгнат от устата на десетина дръгливи бабички, които, както вече споменахме, се бяха намърдали на видно място в първия ред. Този вой бе предизвикан от внезапната промяна в поведението на Твърдото сърце. Когато старците се обърнаха към младежа, те видяха, че той стои точно в средата на кръга с вдигната глава, с вперени в далечината очи, с издаден напред крак и приповдигната ръка, като че всецяло заслушан в нещо. За миг лицето му се озари от усмивка; после, сякаш изведнъж дошъл отново на себе си, зае предишната поза на хладно достойнство. Зрителите изтълкуваха това движение като презрителна насмешка и дори вождовете се почувстваха докачени. А жените, неспособни да сдържат яростта си, се втурнаха вкупом в средата на кръга и почнаха да обсипват пленника с най-злостни ругатни. Те се хвалеха с подвизите на синовете си, причинили немалко пакост на различните племена пеони. Принизяваха славата му и викаха да погледне Матори — ето, това е то истински воин! Подхвърляха, че го откърмила кошута и че всмукал с майчиното си мляко страхливост. С една дума, изливаха върху невъзмутимия пленник поток от жлъчни оскърбления, на които индианките са известни майсторки, но тъй като подобни сцени са описвани вече много пъти, няма да ги повтаряме тук.

Този яростен изблик не остана без последствие. Льо Балафре се обърна разочарован и се скри в тълпата, а траперът, на чието честно лице се бе изписало силното му вълнение, се приближи до младия си приятел, както приятелите на престъпник, нехаейки за хорското мнение, често застават до самия ешафод, за да подкрепят осъдения в предсмъртния му час. Възбуждението обхвана бързо по-простите воини, но вождовете още не даваха знак да се предаде жертвата в ръцете им. Ала Матори, който чакаше именно такъв сигнал от страна на сподвижниците си, при което се пазеше да не издаде злорадството си, скоро загуби търпение и за да ускори нещата, подкани с поглед мъчителите да пристъпят към работа.

Уюча, който не сваляше очи от лицето на вожда, горейки от нетърпение да види такъв знак, моментално се втурна напред като отвързан копой. Той разблъска бабичките, които от хули бяха преминали към насилие, и ги укори за нетърпеливостта им; нека почакат, каза той, някой воин да започне изтезанието, тогава ще видят как жертвата им ще се разплаче като жена.

Жестокият тетон започна да размахва томахавката си над главата на пленника, сякаш всеки миг ще я забие в плътта на жертвата, макар и да направляваше оръжието си така, че то не докосваше дори кожата. Твърдото сърце остана невъзмутим пред тази позната хитрост. Очите му както досега бяха приковани неподвижно в далечината, при все че лъскавата брадва описваше святкащи кръгове пред самото му лице. Като видя, че усилията му остават напразни, безсърдечният сиукс притисна студеното острие до голата глава на жертвата си и започна да изобразява различни начини за скалпиране. Жените го поддържаха в жестокостта му, като обсипваха пленника със злобни насмешки, мъчейки се да подействат на младия пеони така, че да измени хладнокръвното изражение на лицето си. Но пленникът очевидно пазеше силите си за вождовете и за ония мигове на безкрайно страдание, когато смелият му дух можеше да се прояви така, както подобаваше на човек с неговото славно и неопетнено име, Траперът следеше всяко движение на томахавката с истинска бащинска тревога, но най-после не можа да сдържи негодуванието си и се провикна:

— Моят син е забравил хитростта си! Този индианец, е подъл и винаги способен на безразсъдство. Аз самият не бих постъпил така, защото убежденията ми не позволяват умиращ воин да хули враговете си. Ала червенокожите имат други обичаи. Нека младият пеони изрече жлъчни думи и си купи лека смърт. Уверен съм, че лесно ще успее, само че трябва да заговори, преди мъдростта на вождовете да е подпомогнала безумството на този глупак.

Жестокият сиукс, който чу тия думи, макар и да не ги разбра, се обърна към говорещия и го заплаши със смърт за тази дързост.

— Постъпи както искаш — каза невъзмутимо старецът. — Все ми е едно дали ще умра сега или утре, макар че това няма да бъде такава смърт, каквато би си пожелал един честен човек. Погледни тоя благороден пеони, тетоне, и ще видиш какъв може да стане един червенокож, който почита Повелителя на живота и изпълнява неговите закони. Колко твои съплеменници е изпратил той в далечните прерии! — продължи траперът, който си служеше с безкористна хитрост, мислейки, че щом опасността заплашва самия него, не е грешно да възвеличи достойнството на своя приятел. — Колко свирепи сиукси е сразил като воин в открит бой, когато във въздуха са летели повече стрели, отколкото снежинки във виелица! А може ли Уюча да назове името поне на един враг, повален от ръката му?