Агата Кристи - Трагедия в три действия

Досега Ег бе седяла мълчаливо — замръзнала фигура. Ала в тоя момент тя се раздвижи. От гърдите й се изтръгна слаб вик — почти стон.

Сър Чарлз се обърна величествено:

— Ег, ти не вярваш нито думица от тази нелепа история, нали?

Той се изсмя. Ръцете му бяха протегнати.

Ег пристъпи напред бавно, като хипнотизирана. Очите й, умолителни, измъчени, се взираха в очите на любимия й. Но внезапно, малко преди да стигне до него, тя се разколеба, сведе поглед, залута се насам-натам, сякаш търсеше подкрепа.

После с вик падна на колене пред Поаро.

— Вярно ли е това? Вярно ли е?

Той сложи ръце на раменете й — твърдо, благо докосване.

— Вярно е, мадмоазел.

След това не се чуваше никакъв друг звук освен риданията на Ег.

Сър Чарлз като че ли изведнъж се бе състарил. Лицето му беше старческо, злобно, лице на сатир 49 49 Сатир — едно от низшите божества в старогръцката митология, което се отличавало с похотливостта си. Б.пр. .

— Дяволите да те вземат! — произнесе той.

Никога в цялата негова артистична кариера от устата му не бяха излизали думи, пропити с такава дълбока и съкрушителна злоба.

После той се обърна и излезе от стаята.

Мистър Сатъртуейт почти скочи от стола си, ала Поаро поклати глава, докато ръката му милваше нежно ридаещото момиче.

— Ще избяга — рече мистър Сатъртуейт.

Поаро поклати глава.

— Не, само ще трябва да избере начина да напусне сцената. Дали бавния, пред очите на света, или бързия, зад кулисите.

Вратата се отвори тихо и някой влезе. Беше Оливър Мендърз. Обичайното му иронично изражение бе изчезнало. Той изглеждаше блед и нещастен.

Поаро се наведе над момичето.

— Вижте, мадмоазел — каза той кротко. — Ето един приятел, който е дошъл да ви отведе в къщи.

Ег се изправи. Тя гледаше неуверено Оливър, после пристъпи колебливо към него.

— Оливър… Заведи ме при мама. О, заведи ме при мама.

Той я прегърна и я помъкна към вратата.

— Да, мила, ще те заведа. Ела.

Краката на Ег толкова трепереха, че почти не можеше да върви. Оливър и мистър Сатъртуейт я подкрепяха от двете страни. На вратата тя се овладя и изправи глава.

— Вече съм добре.

Поаро махна с ръка и Оливър Мендърз се върна в стаята.

— Бъдете много внимателен към нея — каза Поаро.

— Ще бъда, сър. Тя е единственото същество, което обичам на тоя свят — вие знаете това. Любовта ми към нея ме направи арогантен и груб. Сега ще бъда друг. Готов съм да я защищавам. И някой ден може би…

— Така мисля и аз — рече Поаро. — Уверен съм, че когато той е дошъл и я е омаял, тя вече е започвала да ви обича. Преклонението пред кумири е реална и страшна опасност за младите. Някой ден Ег ще се влюби в истински приятел и ще изгради щастието си върху камък.

Той гледаше добродушно след младия човек, когато той излизаше от стаята.

След малко мистър Сатъртуейт се върна.

— Мосьо Поаро — каза той, — вие бяхте чудесен… наистина чудесен.

Поаро си придаде обичайния скромен вид.

— Това е нищо… нищо. Трагедия в три действия — и сега завесата е паднала.

— Ще ме извините… — подзе мистър Сатъртуейт.

— Да, навярно има нещо, което искате да ви обясня?

— Искам да разбера нещо.

— Тогава питайте.

— Защо понякога говорите отлично английски, а друг път — не?

Поаро се засмя:

— Аха, ще обясня. Вярно, че умея да говоря точния, идиоматичния английски. Но, приятелю, да говориш на развален английски е огромно предимство. То кара хората да те презират. Казват: чужденец… не може дори да говори свястно английски. Аз не обичам да плаша хората — в замяна на това ги карам да ми се присмиват добродушно. Освен това се надувам! Англичанинът често казва: „Човек, който има такова високо мнение за себе си, сигурно не е добра стока.“ Така мислят англичаните. А е абсолютно погрешно. Затова, разбирате ли, приспивам вниманието на хората. Пък и — добави той — то ми е станало навик.

— Боже мой — възкликна мистър Сатъртуейт, — буквално хитростта на змията.

Той помълча минута-две, мислейки върху случая.

— Май не блеснах в тая работа — каза той печално.

— Напротив. Вие оценихте оня важен факт — забележката на сър Бартолъмю за иконома, — прозряхте острата наблюдателност на мис Уилз. В същност вие можехте да разплетете цялата работа, ако не реагирахте като зрител на драматичните ефекти.

Мистър Сатъртуейт като че се развесели.

Изведнъж го озари една мисъл. Челюстта му се отпусна.

— Боже мой — възкликна той, — чак сега разбрах. Ах, тоя мошеник с отровния си коктейл! Всеки можеше да го изпие. Можех да бъда аз.