Агата Кристи - Азбучните убийства

Гласът му бил победоносен.

— Да — казал Поаро със замислен глас. — Но толкова е лесно да се сбърка с един ден. И ако сте упорит, самоуверен човек като мистър Стрейндж, никога няма да допуснете мисълта, че е възможно да сгрешите. Ще настоявате докрай на това, което вече сте казал… Той е именно този тип човек. А що се отнася до адресната книга в хотела, то няма нищо по-лесно от това да впишете друга дата, когато се записвате. Никой няма да забележи това в същия момент.

— Аз играех на домино нея вечер!

— Предполагам, че добре играете на домино.

Мистър Къст се объркал малко от въпроса.

— Аз… струва ми се, че добре играя.

— Това е много увлекателна игра, нали? Изисква голямо умение.

— О, много е увлекателна, много. На времето много я играехме, особено по обед. Да знаете как се сближават съвсем непознати хора по време на играта!

Той се изсмял.

— Спомням си един човек — не съм го забравил, защото ми каза едно нещо — просто се заприказвахме с него на чаша кафе и после започнахме да играем на домино. И представете си, след само двадесет минути имах чувството, че съм го познавал цял живот!

— Кое е това нещо, което ви е казал? — попитал Поаро.

Лицето на мистър Къст се помрачило.

— Той ме порази тогава, направо ме порази. Каза, че съдбата на всеки човек е написана на ръката му. Показа ми линиите на своята ръка и каза, че на нея пишело, че на два пъти ще бъде на косъм от удавяне и наистина на два пъти за малко да се удави. А после погледна моята и ми каза някои поразителни неща. Каза, че преди да умра, ще бъда един от най известните хора в Англия. Че цялата страна ще говори за мене. Но каза… каза…

Мистър Къст се запънал.

— Да?

В погледа на Поаро се криел някакъв магнетизъм. Мистър Къст го погледнал, извърнал погледа си и отново го погледнал като хипнотизирано зайче.

— Каза… че на ръката ми пишело, че ще умра от насилствена смърт, после се засмя и каза: „Просто ми изглежда, като че ли ще умрете на ешафода“. След това пак се засмя и каза, че само се шегува…

Той млъкнал изведнъж. Очите му се отместили от Поаро и започнали да шарят неспокойно из стаята.

— Главата ми… аз много страдам от глава. Понякога главоболията са жестоки. А има моменти, когато не знам… не знам…

Той замълчал. Поаро се навел напред и казал тихо, но с голяма увереност:

— Но вие знаете, нали — казал той, — че сте извършил убийства?

Мистър Къст вдигнал погледа си към него. Погледът му бил искрен и прям. Всякаква съпротива го била оставила. Изглеждал странно примирен.

— Да — казал той. — Знам.

— Но не знаете защо сте ги извършил, прав ли съм?

Мистър Къст поклатил глава.

— Не — казал той. — Не знам.

Седяхме и слушахме напрегнато крайните обяснения на Поаро.

— В това дело — каза той — най-много ме безпокоеше въпросът „защо?“. Онзи ден Хейстингс каза, че делото е приключило. Аз му отговорих, че случаят е самият човек. Тайната не се състоеше в тайната на убийствата, а в тайната на ABC. Защо му е било необходимо да извърши тези убийства? Защо избра мене за противник?

Да се каже, че човекът е душевно болен, не е отговор. Да се каже, че човек върши безумни неща, защото е луд, е глупаво и неинтелигентно. Лудият е също така логичен в действията си, както и нормалният човек, но има своя особена гледна точка. Например ако един човек настоява да излезе навън и да клекне на земята само с една превръзка около бедрата, неговото поведение ще ви се стори крайно ексцентрично. Но щом разбере, че той самият е твърдо убеден, че е Махатма Ганди, то поведението му ще ви се види напълно обяснимо и логично.

В случая ми беше необходимо да си представя така устроена психика, че да е обяснимо и логично от нейна гледна точка да се извършат четири или повече убийства и да се съобщи предварително за това на Еркюл Поаро.

Моят приятел Хейстингс ще ви каже, че от момента, в който получих първото писмо, аз бях обезпокоен и разтревожен. Изведнъж ми се стори, че има нещо ненаред в това писмо.

— Били сте напълно прав — каза сухо Франклин Кларк.

— Да. Но в самото начало аз направих една непростима грешка. Позволих на моето предчувствие, на моето много силно предчувствие да остане само едно впечатление. Помислих си, че е само интуиция. В един уравновесен, здравомислещ ум няма такова нещо като интуиция или вдъхновено предположение! Естествено, човек може да предполага и предположението е или вярно, или погрешно. Ако е вярно, ние казваме, че това е интуиция. Ако е погрешно, обикновено не говорим за това. Но интуицията е всъщност впечатление, основано на логично умозаключение или лично преживяване. Когато елин експерт чувствува, че има нещо нередно в някоя картина, мебел или подпис на чек, чувството му се основава на множество малки подробност и признаци. На него не му е необходимо да ги изучава в най-големи подробности, неговият опит прави това излишно и резултатът е общото впечатление, че нещо не е наред. Но това не е предположение, а впечатление, основано на опита.