Агата Кристи - Азбучните убийства

— О, мосю Поаро. Аз… не съм съвсем сигурна.

Той се усмихна.

— Alors c’est bien, mon enfant. 71 71 Това е наистина добре, моето дете. (фр.) — Б.е.ред.

Поаро се огледа за мене.

— Хайде, Хейстингс, трябва да отидем в Истбърн.

Колата ни чакаше и малко след това ние вече се носехме по крайбрежния път, който водеше през Певенси към Истбърн.

— Ще има ли някаква полза, ако те попитам нещо, Поаро?

— Не сега. Сам си вади заключения от това, което правя.

Аз се отпуснах в мълчание. Поаро беше доволен от себе си и си тананикаше някаква мелодия. Като минавахме покрай Певенси, той предложи да спрем и да разгледаме замъка.

На връщане към колата спряхме да погледаме малко една група деца, които пееха някаква песничка с пискливи, фалшиви гласчета; по облеклото им предположих, че са малки скаутчета.

— Какво пеят те, Хейстингс? Не мога да разбера думите.

Аз се вслушах в думите на припева.

— Да хванем лисица, да я сложим в клетка и никога да не я пуснем отново — повтори Поаро.

Лицето му стана изведнъж сериозно и съсредоточено.

— Това е ужасно нещо, Хейстингс. — Той помълча малко. — Вие ходите ли на лов за лисици?

— Аз не. Никога не съм могъл да си позволя да ходя на лов. И мисля, че тук не се занимават много с лов.

— Исках да кажа, англичаните въобще. Струнен спорт. Чакането на прикрито място, виковете, след това преследването през ниви, плетове, ровове… лисицата бяга, понякога се връща назад, но кучетата…

— Хрътките!

— …хрътките са по следите и, хващат я и тя умира бързо и ужасно.

— Мисля, че звучи жестоко, но всъщност…

— На лисицата и харесва ли? Не говори глупости, приятелю. Все пак по-добре тази бърза жестока смърт, отколкото това, което пеят децата. Да бъдеш затворен в клетка завинаги… Не, това е ужасно.

Той поклати глава. После каза с друг глас:

— Утре ще отида да посетя Къст — и каза на шофьора: — Назад, към Лондон.

— Няма ли да ходим в Истбърн? — извиках аз.

— Защо да ходя! Вече знам това, което ми трябва.

Аз не присъствувах на срещата между Поаро и странния Александър Бонапарт Къст. Поради връзките си с полицията и особеното състояние на нещата не беше никак трудно за Поаро да получи разрешение да го види, но това разрешение не се отнасяше до мене, а освен това, според Поаро, беше много важно срещата да бъде абсолютно поверителна, да бъдат само двамата лице в лице.

Той обаче ми описа така подробно всичко, че аз я предавам със същата увереност, с каквато бих я предал, ако лично бях присъствувал.

Мистър Къст се бил смалил. Прегърбената му стойка се забелязвала много повече. Той леко подръпвал сакото си.

Известно време Поаро не проговорил.

Той седнал и погледнал мъжа срещу него.

Атмосферата станала спокойна, успокояваща, изпълнена с някакво неопределено мълчание…

Трябва да е бил много драматичен момент — срещата на двама противници в една толкова дълга борба. На мястото на Поаро аз сигурно бих почувствувал голямо вълнение.

Но Поаро е само делови човек. Той бил погълнат от това, да направи впечатление на човека срещу него.

Накрая казал внимателно:

— Знаете ли кой съм аз?

Другият поклатил глава.

— Не, не мога да кажа. Освен ако не сте, как го казват, подчиненият на мистър Лукас. Или може би идвате от страна на мистър Мейнард?

(Мейнард & Коул са адвокати на обвиняемия.)

Тонът му бил вежлив, но незаинтересуван. Изглеждал погълнат от някаква своя отвлечена идея.

— Аз съм Еркюл Поаро…

Поаро казал тези думи много внимателно… и наблюдавал ефекта. Мистър Къст повдигнал малко глава.

— Нима?

Той го казал така естествено, както би направил инспектор Кроум, само че без неговата надменност.

После, около минута по-късно, той повторил:

— Нима? — Този път тонът му бил различен — в него се чувствувал събуден интерес. Повдигнал главата си и погледнал Поаро.

— Да — казал той. — Аз съм човекът, на когото изпратихте писмата си.

Изведнъж контактът бил прекъснат. Мистър Къст свел поглед, раздразнен и сърдит.

— Никога не съм ви писал. Тези писма не са писани от мене. Аз казах вече това безброй много пъти.

— Знам — казал Поаро, — но ако не сте ги писали вие, кой тогава?

— Враг. Аз сигурно имам някой враг. Всички са срещу мене. Полицията, всички са срещу мене. Това е един чудовищен заговор.

Поаро не отговорил.