Агата Кристи - Азбучните убийства

— В края на краищата и полицаите са хора. Някои от тях са дори хубави…

Той замълча и погледна въпросително към Поаро. Поаро поклати глава.

— Не, отговорът е по-прост. Нали казах, че има и втора теория.

Да предположим, че Къст не е отговорен за убийството на Бети Бърнард. Да предположим, че някой друг я е убил. Възможно ли е този някой да е извършил и другите убийства?

— Но това звучи съвсем без всякакъв смисъл! — извика Кларк.

— Така ли мислите? Аз тогава направих това, което трябваше да извърша още в самото начало. Внимателно разгледах писмата, които бях получил, но от съвсем различна гледна точка. От самото начало аз бях почувствувал, че има нещо нередно в тях, така, както един специалист по картини би почувствувал, че нещо не е наред с картината…

Аз бях решил, без да се замислям много, че това, което ме смущава в тях, е фактът, че са написани от луд.

Сега аз отново ги разгледах и стигнах до коренно различно заключение: това, което не беше наред в тях, беше фактът, че са написани от напълно нормален човек.

— Какво! — извиках аз.

— Да, точно така. Те, както и картината, са имитация. Претендират, че са написани от луд, от вманиачен убиец, но в действителност нищо такова нямаше.

— В това, което казвате, няма никакъв смисъл — повтори Франклин Кларк.

— Mais si! 74 74 Но, да! (фр.) — Б.е.ред. Размислете малко. Какво се цели с написването на тези писма? Да се привлече вниманието върху автора, да се съсредоточи върху убийствата. Наистина на пръв поглед това е безсмислено. И тогава аз прозрях! Те трябваше да привлекат вниманието към няколко убийства, към цяла серия убийства… Нали вашият велик Шекспир е казал: „В гората едно дърво ще мине незабелязано“.

Не поправих литературното изказване на Поаро. Опитвах се да разбера накъде бие. Изведнъж ми стана ясно. Той продължи:

— Кога няма да забележите една топлийка? Когато е на игленика. Кога няма да обърнете внимание на едно убийство? Когато е включено в група сходни убийства.

Имах работа с необикновено умен, изобретателен убиец — безскрупулен, смел и комарджия по душа. НЕ мистър Къст! Той никога не би могъл да извърши тези убийства. Не, аз се сблъсках със съвсем друг тип човек — човек с момчешки темперамент (за това говорят писмата и железопътният справочник), който се харесва на жените, за когото човешкият живот не е нищо и който е свързан на всяка цена с някое от убийствата.

Помислете — когато стане убийство, кои са първите въпроси, които задава полицията? Удобен случай — къде са били всички в момента на убийството? Подбуда — кой е облагодетелствуван от тази смърт? Ако мотивът и възможността са пределно ясни, какво ще направи бъдещият убиец? Ще си направи алиби — ще нагласи някак си времето според действията си. Но това е винаги много рискована постъпка. Нашият убиец е измислил много по-фантастична защита. Създал е вманиачен убиец!

Сега ми остава само да разгледам убийствата и да открия възможния убиец. Андоувърското убийство? — Този, който веднага ще бъде заподозрян, е Франц Ашър, но аз не можех да си го представя да измисли и изпълни толкова сложен план, нито пък го виждах да разработва сложен план за предварително намислено убийство. Бексхилското убийство? — Може да е Доналд Фрейзър. Той е умен, способен и методичен. Но единствената подбуда, за да убие годеницата си, е ревност, а ревността не е склонна към предварително обмисляне. Освен това разбрах, че той е взел отпуската си в началото на август, което прави невъзможно той да има някаква връзка с убийството в Карстън. Следва Карстънското убийство и изведнъж ние се намираме на една много по-благодатна почва.

Сър Кармайкъл Кларк е много богат човек. Кой наследява парите му? Жена му, която умира, е живо заинтересувана от това, а след това богатството му отива при брат му Франклин.

Поаро бавно се обърна, докато очите му не срещнаха тези на Франклин Кларк.

— Тогава вече бях сигурен. Човекът, който дълго време живееше в съзнанието ми, беше същият като човека, с когото се запознах наистина. ABC и Франклин Кларк бяха една и съща личност! Дръзкият, авантюристичен характер, скитническият живот, привързаността му към Англия, която се забелязваше в тънката му насмешка към чужденците. Привлекателното, свободно и непринудено държание — за него няма нищо по-лесно от това да се запознае с някое момиче в кафене. Методичният ум — един ден той направи тука план за действие и педантично номерира всяка точка — първо, второ, трето. И най-накрая, момчешкият темперамент, за който спомена лейди Кларк и който се изразява дори в литературния му вкус (аз проверих и в библиотеката наистина имаше книга от Незбит, наречена „Децата на железничарите“.) Аз вече не се съмнявам, ABC, човекът, който написа писмата и който извърши убийствата, е Франклин Кларк.