Агата Кристи - Азбучните убийства

— Може би е прескочил една буква — предположи полковникът.

Приятелят ми поклати съмнително глава.

— Да разпитаме ли другия свидетел? — попита Кроум. — Бърза да си отиде в къщи.

— Да, да, нека продължим.

Въведоха един мъж на средна възраст, който много приличаше на Жабока-лакей от „Алиса в страната на чудесата“. От възбуда гласът му беше станал писклив.

— Това е най-поразяващата случка в моя живот — изписука той. — Аз имам слабо сърце, сър, много слабо сърце и това можеше да ми… да ми коства живота.

— Вашето име, моля — каза инспекторът.

— Даунс. Роджър Емануел Даунс.

— Професия?

— Учител съм в мъжкото училище в Хайфилд.

— А сега, мистър Даунс, разкажете ни със свои думи какво се случи.

— Мога да ви кажа накратко, господа. Когато филмът свърши, аз станах от мястото си. Мястото от лявата ми страна беше празно, но на това след него седеше някакъв мъж, явно заспал. Аз не можех да мина, тъй като краката му бяха протегнати напред. Помолих го да ми направи път да мина. Той не се помръдна и аз повторих молбата си на… ъ… малко по-висок глас. Той пак не отговори. Тогава аз го разтърсих за рамото, за да го събудя. Тялото му се изхлузи надолу и аз разбрах, че той е или в безсъзнание, или сериозно болен.

Аз извиках: „На този господин му е прилошало. Доведете разпоредителя.“ Разпоредителят дойде. Когато дръпнах ръката си от рамото му, видях, че тя е мокра и червена… Тогава разбрах, че мъжът е бил заклан. В съшия момент разпоредителят забеляза „ABC“ справочника… Уверявам ви, джентълмени, ударът беше ужасен! Можеше всичко да се случи. От години страдам от болно сърце…

Полковник Андерсън гледаше мистър Даунс с любопитство.

— Можете да се смятате за човек с голям късмет, сър.

— Но аз се смятам за такъв, сър. Не получих дори сърцебиене!

— Не ме разбирате, мистър Даунс. Казвате, че сте седели през две места от убития?

— Всъщност отначало бях седнал до него, но после се преместих, за да съм зад празно място.

— Вие сте на еднаква височина с убития и горе-долу с подобни фигури и сте имали вълнен шал около врата, така както и той, нали?

— Не виждам… — започна мистър Даунс сковано.

— Обяснявам Ви, човече — каза полковник Андресън. — къде е бил късметът Ви. По един или друг начин, когато Ви е проследил, убиецът се е объркал. Той е избрал погрешен гръб. Главата си давам, мистър Даунс, че ножът е бил предназначен за Вас!

Колкото и героично да беше понесло сърцето на мистър Даунс предишните изпитания, този път то не можа да издържи. Той се свлече на един стол, задъха се, а лицето му стана моравочервено.

— Вода — изпъшка той. — вода…

Подадоха му една чаша. Той преглътна няколко пъти и постепенно си възвърна нормалното състояние.

— Аз? — каза той. — Но защо аз?

— Изглежда, че е така — каза Кроум. — Всъщност това е единственото обяснение.

— Искате да кажете, че този човек… този… този въплътен демон… този кръвожаден луд е преследвал мене и е чакал възможност?

— Точно това е мисълта ми.

— Но за бога, защо аз! — попита изуменият учител.

Инспектор Кроум се пребори с изкушението да каже: „Защо не?“ и вместо това отговори:

— Страхувам се, че не можем да очакваме от един луд да обясни действията си.

— Господи, смили се над мене! — гласът му премина в шепот.

Той стана. Изведнъж се превърна в стар и сломен човек.

— Ако не ви трябвам вече, господа, бих си отишъл. Аз… аз не се чувствувам много добре.

— Но да, разбира се, мистър Даунс. Ще изпратя с Вас един полицай, да не би да Ви се случи нещо.

— Не, не, благодаря. Не е необходимо.

— Все пак нека го придружат — дрезгаво каза полковник Андерсън.

Той извърна очи и зададе с поглед на инспектора някакъв неуловим въпрос. Последният му отговори със също така неуловимо кимване.

Мистър Даунс си излезе разтреперан.

— Той не се и досети — каза полковник Андерсън. — Може да станат двама, а?

— Да, сър. Вашият инспектор Райс се разпореди вече. Къщата ще бъде поставена под наблюдение.

— Вие смятате — каза Поаро, — че когато ABC разбере грешката си, той ще се опита пак?

Андерсън кимна.

— Не е изключено — каза той. — Този ABC изглежда много методичен човек. Той ще се разстрои, ако нещата не вървят по предначертания план.

Поаро кимна замислено.

— Иска ми се да му имаме описанието — каза полковник Андерсън раздразнено. — Все така сме в неведение както и по-рано.

— Може и да научим как изглежда — каза Поаро.

— Мислите ли? Да, възможно е. Дявол да ги вземе, нямат ли очи да гледат?