Агата Кристи: Десет малки негърчета

Сутринта на десети август убих Роджърс. Цепеше дърва за огъня и не ме чу. В джоба му намерих ключа от трапезарията. Предната вечер беше заключил.

В бъркотията, последвала откриването на мъртвия Роджърс, се промъкнах в стаята на Ломбард и му задигнах револвера. Не се съмнявах, че го носи у себе си… в интерес на истината бях инструктирал Морис да му намекне, че не би било излишно да вземе оръжие.

На закуска сипах последната доза хлоралхидрат в чашата на мис Брент, когато й доливах кафе. Оставихме я в трапезарията. Малко по-късно се върнах — жената бе почти изпаднала в безсъзнание и не представляваше никаква трудност да й инжектирам силен разтвор на калиев цианид. Номерът с пчелата беше наистина детинщина, но не устоях на изкушението. Огромно удоволствие ми достави да следвам текста на детската песничка.

Събитията се развиваха точно според моите предвиждания. Стигнахме и до обиска — мисля дори, че аз предложих да го направим. Бях скрил револвера на безопасно място, а цианид и хлорал в мен нямаше да намерят.

Именно тогава споделих с доктор Армстронг, че е време да приведем в действие нашия план. Той беше съвсем прост — аз трябваше да изиграя ролята па поредната жертва. Очакваше се това да обърка убиеца. Във всеки случай, така щях да получа възможност да се движа из къщата и да следя неизвестния злодей.

Армстронг беше във възторг от предложението ми. Пристъпихме към действие още същата вечер. Тънък слой червена глина върху челото, червената завеса и преждата — реквизитът беше налице. Светлината на свещите беше треперлива и непостоянна, пък и единствен Армстронг щеше да ме разгледа отблизо.

Всичко мина отлично. Писъците на мис Клейторн огласиха къщата — тъкмо бе налетяла на водораслите, които бях подредил в стаята й. Всички се втурнаха нагоре, а аз влязох в ролята си на убит.

Въздействието на моята смърт надмина очакванията ми. Армстронг се държа като професионален актьор. Скоро ме отнесоха в стаята ми и ме сложиха в леглото. Вече никой не мислеше за мен. Всички се бояха до смърт един от друг.

В два без четвърт се срещнах с Армстронг вън от къщата. Предложих да се отдалечим и го отведох към скалите. Обясних му, че оттам ще можем да видим дали някой не ни следи, пък и прозорците на стаите бяха от другата страна. Той все още не подозираше нищо, макар че би трябвало да е нащрек, ако бе запомнил следващия стих на детската песничка: „Заплесна се едно…“ И това му изяде главата.

Стана много лесно. Изненадано възкликнах, надвесих се над скалата и го принудих да погледне към някаква въображаема пещера. В момента, в който се наведе, го блъснах силно, той изгуби равновесие и падна в развълнуваното море, а аз се върнах в къщата. Вероятно тогава Блор е усетил стъпките ми. Влязох в стаята на Армстронг и след няколко минути я напуснах, като се постарах да вдигна достатъчно шум. Заслизах по стълбите и в този момент чух, че се отваря вратата. Трябва да са ме зърнали, когато се измъкнах през външната врата.

Няколко минути по-късно ме последваха. В това време заобиколих къщата и влязох през прозореца на трапезарията, който бях оставил отворен. Затворих го и счупих стъклото. След всичко това се качих горе и отново се изтегнах в леглото си.

Предполагах, че отново ще претърсят стаите, но не вярвах да се вглеждат отблизо във всеки труп, за да се уверят, че Армстронг не е сред тях. Очакванията ми се сбъднаха.

Забравих да спомена, че върнах револвера в стаята на Ломбард. Може би някой ще полюбопитства, къде го бях скрил по време на обиска. Килерът беше зареден с храна. Отворих най-долната кутия с бисквити, която измъкнах изпод купчина консерви, сложих вътре оръжието и отново я запечатах.

С пълно право съм бил спокоен, че на никой от тях няма да му хрумне да прерови кутиите с бисквити, затрупани под недокоснатите консерви. Червената завеса разстлах под калъфа на един от столовете в салона, а преждата натъпках във възглавничка.

Настъпил бе часът, който бях очаквал с най-голямо нетърпение — всичко можеше да се очаква от тези трима души, които тъй много се страхуваха един от друг, пък и Ломбард имаше револвер… Следях ги от прозорците на къщата. Когато Блор се върна, вече бях приготвил големия мраморен часовник. Блор напусна сцената…

От стаята си видях как Вера Клейторн застреля Ломбард. Смела и находчива млада жена. Все си мислех, че тя ще му бъде достоен противник, дори ще му надделее. Когато и това свърши, подготвих сцената в нейната стая.