Агата Кристи: Десет малки негърчета

— Всичко това е направо невероятно!

— Зная, сър — почтително кимна инспектор Мейн.

— Десет мъртъвци, а на острова няма жива душа! Звучи нелепо!

— Но е факт, сър — равнодушно отбеляза инспектор Мсйн.

— По дяволите, Мейн. Все някой трябва да ги е убил.

— Тъкмо в това е проблемът, сър.

— Докладът на лекаря не може ли да ни помогне?

— Не вярвам, сър. Уоргрейв и Ломбард са били застреляни, първият е улучен в главата, а вторият — в сърцето. Мис Брент и Марстън са умрели от отравяне с цианид. Мисис Роджърс от свръхдоза хлорал. Роджърс е разсечен с брадва. Главата на Блор е премазана. Армстронг се е удавил. Макартър е починал от фрактура на черепа с тежък предмет. Вера Клейторн е била обесена.

— Мръсна работа — намръщи се помощник-комисарят. Помълча минута-две и продължи ядосан: — Наистина ли твърдите, че не сте получили никакви сведения от жителите на Стикълхейвън? Дявол да го вземе, те би трябвало да знаят нещичко!

Инспектор Мейн сви рамене.

— Те са обикновени, почтени хорица. Знаят, че островът е бил купен от някой си Оуън… и това е почти всичко, което им е известно.

— Кой е доставил храна на острова и е извършил необходимите приготовления?

— Казва се Морис… Айзък Морис.

— И какво ви каза той?

— Не можа да каже нищо, сър. Той е мъртъв.

— Знаем ли нещо за този Морис? — намръщено попита помощник-комисарят.

— Да, сър, доста неща. Не му е много чиста работата. Замесен беше в оная афера с акциите на Бенито преди три години. Сигурни сме, макар и да нямаме доказателства. И с наркотици се е забърквал. В това също не можахме да го уличим. Предпазлив човек е бил тоя Морис.

— А ето сега участва и в тази история с острова.

— Така е, сър. Бил е посредник при продажбата, макар да е дал ясно да се разбере, че купува Негърския остров от името на друго лице.

— Нищо ли не сте успели да откриете в счетоводната документация?

— Очевидно не познавате Морис — засмя се инспектор Мейн. — Така умееше да подправя цифрите, че успяваше да обърка и най-добрия експерт-счетоводител. Сърбахме му попарата още но време на аферата Бенито. Успял е да прикрие следите на своя клиент.

Комисарят въздъхна. Инспекторът продължи:

— Морис е давал нарежданията в Стикълхейвън. Представил се е за пълномощник на „мистър Оуън“. Предупредил хората от селото, че на острова ще се провежда някакъв експеримент — поведение на група хора на „пустинен остров“ — в продължение на една седмица. Никой не бивало да обръща внимание на каквито и да било сигнали за помощ.

Сър Томас Лег се размърда неспокойно.

— Искате да кажете, че тукашните хора дори не са се усъмнили? Въпреки цялата тази тайнственост?

— Забравяте, сър, че преди това собственик на Негърския остров е бил младият американец Елмър Робсън. Уреждал е какви ли не чудати увеселения. Сигурно още тогава местните жители са се нагледали на разни дивотии. След време свикнали и започнали да вярват, че на Негърския остров могат да се случат най-невероятни неща. Като се замислите сър, ще видите, че това е съвсем естествено.

Ще не ще, комисарят прие обяснението.

— Разказът на Фред Наракот, човека, който ги е откарал на острова — продължи Мейн, — хвърли известна светлина върху случилото се. Останал твърде изненадан от необичайната компания. „По нищо не приличаха на гостите на мистър Робсън“, така се изрази той. — Според мен тъкмо фактът, че му се видели съвсем нормални и обикновени хора, го накарал да пренебрегне нарежданията на Морис и да отиде с лодката си на острова, след като чул за сигналите.

— Кога точно са отишли?

— Първи забелязали сигналите група бойскаути на единайсети сутринта. Но в този ден било невъзможно да се стигне до острова. Успели едва на дванайсети следобед. Всички са напълно сигурни, че никой не е могъл да напусне острова преди тяхното появяване. След бурята имало силно вълнение.

— Не би ли могъл някой да преплува разстоянието?

— Островът е на повече от миля от брега, а при тази буря и големите вълни… При това през цялото време на отсамния бряг е имало бойскаути и местни хора и все някой щеше да забележи такъв човек.

— Какво знаете за грамофонната плоча, намерена в къщата? Не разбрахте ли нещо по-подробно за нея?

— Направих проучвания — отвърна инспектор Мейн. — Доставена е от фирма за театрален реквизит и сценични ефекти. Изпратена е на У.Н.Оуън чрез посредника Айзък Морис. Във фирмата останали с впечатление, че плочата е поръчана за любителската постановка на някаква неиграна досега пиеса. Ръкописът бил върнат заедно с плочата.