Предпазливостта й беше излишна.
Филип Ломбард беше мъртъв… прострелян право в сърцето.
Чувство на облекчение изпълни Вера — огромно, дълбоко облекчение.
Най-после всичко свърши. Край на страха… край на напрежението. Тя беше сама на острова… Сама с девет трупа. Но какво от това? Нали беше жива… Тя седеше там… обзета от щастие… пълно спокойствие…
Никакъв страх повече.
Слънцето залязваше, когато най-сетне Вера се раздвижи. Закъснялата реакция я бе държала неподвижна с часове. Докрай се бе насладила на великолепното чувство за безопасност и сигурност.
Едва сега усети глад и нужда от сън. Най-вече сън. Да се отпусне на леглото си и да спи… да спи…
Утре може би ще дойдат да я спасят… но засега й беше все едно. Нямаше нищо против и тук да си остане. Сега, когато беше съвсем сама…
Блажено спокойствие…
Тя се изправи на крака и погледна към къщата.
Вече нямаше от какво да се страхува! Не я дебнат опасности зад всеки ъгъл. Една най-обикновена, модерно построена къща. Само преди няколко часа не можеше да я погледне, без да потръпне…
Страх… какво странно нещо е страхът!
Както и да е, вече всичко свърши. Тя излезе победител… Успя да надмогне надвисналата смъртна опасност. Благодарение на ловкостта и бързия си ум бе успяла да се превърне от жертва в победител.
Вера тръгна нагоре към къщата.
Небето на запад бе обагрено с огнените цветове на залеза. Колко красиво и спокойно…
„Всичко е като в сън…“ — помисли си младата жена.
Колко изтощена се чувстваше… безкрайно изтощена! Цялото тяло я болеше, клепачите й се затваряха… Не, вече няма да се страхува, ще спи… ще спи…
Ще заспи спокойно, защото е съвсем сама на острова. Малко негърче, останало само…
Тя се усмихна.
Влезе през входната врата. Къщата също изглеждаше странно тиха и спокойна.
„При обикновени обстоятелства — помисли си Вера — човек не би се решил да спи в къща, където почти във всяка стая има тяло на мъртвец!“
Да отиде ли в кухнята да потърси нещо за хапване?
Поколеба се за миг, после се отказа. Не, наистина беше много изморена…
Спря пред вратата на трапезарията. В центъра на масата все още се виждаха трите порцеланови фигурки.
— Изоставате, мили мои — засмя се Вера.
Взе две от тях и ги хвърли през прозореца. Чу как се разбиха в каменната настилка.
После взе третата фигурка и я задържа в ръката си.
— Ти ще дойдеш с мен — каза тя. — Победихме, миличкото ми. Победихме!
В коридора притъмняваше.
Стиснала малкото негърче в ръка, Вера се заизкачва по стълбите. Бавно, защото усещаше краката си внезапно натежали от умора.
„Едно малко негърче останало само.“ Какъв беше краят? О, да! „Ожени се и ето вече, че няма ни едно.“
Ожени се… Странно, тя изведнъж отново почувства, че Хуго е някъде наблизо.
Натрапчиво чувство. Да, Хуго я очакваше горе.
— Не ставай глупава — изрече гласно Вера. — Толкова си уморена, че си въобразяваш невъзможни неща…
Бавно се заизкачва нагоре по стълбите… Като стъпи на площадката, нещо се плъзна от ръката й и безшумно тупна върху мекия килим. Тя не забеляза, че е изпуснала револвера. Усещаше единствено порцелановата фигурка в шепата си.
Колко тихо беше в къщата! И все пак… не приличаше на съвсем безлюден дом…
Хуго е горе, чака я…
„Едно малко негърче останало само.“ Пак забрави последния стих. За женитба ли беше или за нещо друго?
Стигна до вратата на стаята си. Хуго я чакаше вътре… сигурна беше…
Отвори вратата…
Дъхът и спря…
Какво бе това, което висеше на куката? Въже с готова примка. И стол, на който да стъпи… стол, който може да бъде ритнат настрани…
Ето какво бе искал Хуго.
Точно така, това бе и последният стих на песничката.
„Обеси се и ето вече, че няма ни едно.“
Малката порцеланова фигурка падна от ръката й. Търкулна се и се разби в желязната решетка на камината.
Вера пристъпи напред като в сън. Това беше краят… тук, където студената мокра ръка (ръката на Сирил) бе докоснала шията й…
„Можеш да отидеш до скалата, Сирил…“
Колко лесно нещо било убийството…
Но след това споменът не те напуска.
Тя стъпи на стола, вперила очи пред себе си като сомнамбул… надяна примката.
Хуго беше тук, за да се увери, че тя прави каквото трябва.
После ритна стола…
Сър Томас Лег, помощник-комисар в Скотланд Ярд, избухна раздразнително:
Читать дальше