Агата Кристи: Десет малки негърчета

— Студено ли? — грубо се изсмя Вера. — Ако бях мъртва, щеше да ми е още по-студено.

— Така е — съгласи се Ломбард.

Вера се огледа неспокойно.

— Ще полудея, ако продължавам да седя тук. Да се поразходим малко.

— Добре тогава.

Завървяха бавно напред-назад по скалите, надвесени над морето. На запад слънцето клонеше към хоризонта. Светлината му бе галеща и мека. Обгръщаше ги златистото сияние на залеза.

— Колко жалко, че не можем да се изкъпем! — опита да се засмее Вера почти истерично.

Филип бе зареял поглед надолу към вълните.

— Какво ли е онова там? — неочаквано извика той. — Виждате ли… Там, до голямата скала? Не… по-надясно…

— Прилича на вързоп дрехи.

— Да не би някой да се къпе? — изсмя се Ломбард. — Гледай ти! Сигурно са само водорасли.

— Да отидем да видим — предложи Вера.

— Наистина са дрехи — рече Ломбард, когато приближиха достатъчно. — Някой трябва да ги е оставил тук. Ето и обувка. Нека идем малко по-нагоре…

Запрепъваха се по скалата.

— Не са дрехи… това е човек! — извика Вера.

Тялото се беше заклещило между скалите, изхвърлено от прилива.

Ломбард и Вера се добраха до него.

Посиняло, безизразно лице… отблъскваща маска на удавник.

— Боже мой! — извика Ломбард. — Това е Армстронг!

Измина цяла вечност… Безумни мисли и чувства ш връхлитаха на пристъпи… Времето спря да тече… Застина… Сякаш бяха минали векове…

Не, това беше само преди минута…

Двама души стояха надвесени над тялото на мъртвец.

Бавно, много бавно Вера Клейторн и Филип Ломбард вдишаха глави и се погледнаха в очите…

— Виждате ли, Вера? Това е всичко! — засмя се Ломбард.

— На острова няма никой… никой освен нас двамата… — промълви Вера.

— Точно така. Сега поне сме наясно.

— Тогава как е станало според вас онова с мечката?

— Истински фокус, мила моя… и то много изпипан…

Очите им се срещнаха отново.

„Защо никога досега не съм разгледала лицето му както трябва? — помисли си младата жена. — Та той е същински вълк… и тия ужасни зъби…“

— Това е краят — заплашително изръмжа Филип. — Нали разбирате? Стигнахме до истината. И това е краят…

— Разбирам — тихо каза Вера. Погледът й се зарея към морето… Генерал Макартър също не можеше да откъсне взор от морето… кога беше това… една вечер. А може би предишния ден? Същото бе казал и той: „Това е краят…“

Сякаш се бе примирил вече, казал го бе с облекчение. Но у Вера тези думи, самата мисъл дори, предизвикаха негодувание. Не, това не бива да бъде краят.

— Бедният доктор Армстронг… — въздъхна тя.

— Какво искате да кажете? Да не би да го съжалявате? — иронично процеди Филип.

— Защо не? На вас не ви ли е жал?

— Аз към никого не изпитвам жал. Към вас също.

Вера отново погледна трупа.

— Трябва да го махнем оттук. Ще го отнесем в къщата.

— Значи, всички жертви на едно място, тъй ли? Чиста работа. Мен ако питате, и тук си е добре.

— Поне да го преместим далеч от вълните.

— Щом настоявате — изсмя се Ломбард.

Наведе се и започна да тегли тялото. Вера се опита да му помогне, като дърпаше с все сила.

— Не било толкова лесно — изпъшка Ломбард. Най-после успяха да изтеглят тялото достатъчно далеч от вълните.

— Е, доволна ли сте? — попита Ломбард, вече прав.

— Напълно доволна — отвърна Вера.

Нещо в тона й му подейства като сигнал. Той рязко се извърна. В мига, в който посегна към джоба си, вече бе разбрал, че е празен.

Вера бе отстъпила няколко крачки с насочен към него револвер.

— О, това ли е обяснението за вашата загриженост? Искали сте да ми го отнемете.

Тя кимна. Оръжието не трепкаше в ръката й. Филип Ломбард усети колко е близо смъртта. По-близо от всякога.

Ала нямаше да се остави тъй лесно да го победят.

— Дайте ми револвера! — каза той властно.

Вера се засмя.

— Хайде, дайте ми го! — повтори Ломбард.

Умът му работеше трескаво. Какво да предприеме… ще може ли да я разубеди? Да отвлече вниманието й… Или да се хвърли светкавично…

Ломбард винаги бе предпочитал риска. Реши да рискува и сега.

— Вижте, мое мило момиче, изслушайте ме… — започна бавно той, за да спечели време.

В следващия миг се хвърли напред. Бърз като пантера… като подивяла котка.

Вера автоматично натисна спусъка…

Тялото на Ломбард се сгърчи още във въздуха и сетне тежко падна на земята.

Младата жена пристъпи напред с все още насочен револвер.