Агата Кристи: Десет малки негърчета

— А какво ще кажете за съдържанието? — попита Лег.

— Ще стигнем и до това, сър — инспекторът се покашля. — Проучих въпросните обвинения възможно най-подробно. Започнах с прислужниците Роджърс, които е трябвало първи да пристигнат на острова. Преди това са работили у някоя си мис Брейди, която починала внезапно. Нищо определено не узнах от лекаря, който се грижел за нея. Той не вярна те да са я отровили и в същото време съзира нещо нередно… Според него именно тяхната небрежност е причина за смъртта й. Но било невъзможно да се докаже.

Идва ред на съдията Уоргрейв. Там всичко е ясно. Той е човекът, който изпрати Ситън в затвора. Между другото Ситън наистина е бил извършил онова убийство… Доста след като го обесиха, се доказа вината му, и то по най-безспорен начин. Но навремето се носеха всякакви слухове… Деветдесет на сто от хората вярваха, че Ситън е невинен, а заключителната реч на съдията била твърде пристрастна.

Що се отнася до мис Клейторн, открих, че е работила като гувернантка. По нейно време в семейството имало смъртен случай от удавяне. Изглежда обаче, че тя не е била замесена, нещо повече дори, проявила голямо самообладание — хвърлила се във водата, за да се притече па помощ, но течението я отнесло навътре и едва я спасили.

— Продължавайте — подкани го помощник-комисарят с въздишка.

— Следва доктор Армстронг. Виден специалист. Има кабинет на Харли стрийт. Абсолютно честен и праволинеен в професията си. Доколкото успях да проуча, името му не е свързано с нищо незаконно. Вярно, оперирал някаква жена на име Клийс още през 1925 година в Лийтмур, когато бил на работа в тамошната болница. Перитонит. Умряла на операционната маса. Може да не е бил опитен хирург, в края па краищата, пък и подобна непохватност не се приема за криминално престъпление. Не е имал никакви мотиви.

Следващата е мис Емили Брент. Някакво момиче, Биатрис Тейлър, работило при нея като домашна прислужница. Забременяло, а тя го изгонила. Момичето се удавило. Тъжна история, но и в този случай няма престъпление.

— Тъкмо това като че ли е смисълът — посочи помощник-комисарят. — У.Н.Оуън се е заел със случаи, недосегаеми от закона.

Мейн равнодушно се върна към своя списък.

— Младият Марстън бил доста буен любител шофьор. Два пъти му отнемали шофьорската книжка, а по мое мнение е трябвало завинаги да го лишат от нея. Това е всичко. Джон и Луси Кум са имената на двете деца, които той прегазил близо до Кеймбридж. Някакви приятели дали показания в негова полза и той се отървал само с глоба.

За генерал Макартър също не разполагам с нищо определено. Безупречна характеристика… участвал във войната и тъй нататък. Във Франция при него служил Артър Ричмънд, убит по време на разузнаване. Нямал никакви конфликти с генерала. Всъщност дори били близки приятели. По онова време наистина ставали такива грешки — командващи офицери жертвали свои хора съвсем ненужно… Нищо чудно и този случай да с бил такъв.

— Възможно е — вметна комисарят Лег.

— И така, стигнахме до Филип Ломбард. Бил замесен в някои доста тъмни истории в чужбина. На няколко пъти едва се измъквал от ръката на закона. Носи му се славата на дързък и безскрупулен човек. Такъв като нищо би извършил убийство в тихо, затънтено място.

— А накрая дойде ред и на Блор. — Мейн се поколеба. — Разбира се, той беше от нашите хора.

— Блор — изсумтя помощник-комисарят. — Разбойник и половина.

— Така ли мислите, сър?

— Винаги съм мислил така. Все пак беше достатъчно хитър и лесно се отърваваше. Според мен се яви като гнусен лъжесвидетел по делото Ландор. Трудно го преглътнах. Но не можах да се добера до нищо конкретно. Харис, когото натоварих с тая работа, също не успя да открие нищо, но продължавам да твърдя, че все щяхме да попаднем на улика, ако знаехме как да подхванем работата. Тоя човек не беше чист.

След кратко мълчание сър Томас Лег рече:

— И тъй, Айзък Морис е починал. Кога е станало това?

— Знаех, че ще попитате, сър. Айзък Морис е починал през нощта на осми август. Доколкото разбрах, взел е свръхдоза приспивателно, нещо от рода на барбитуратите. По нищо не може да се установи дали е случайност, или самоубийство.

— Искате ли да чуете моето мнение, Мейн?

— Мисля, че се досещам.

— Тъкмо навреме е умрял този Морис. В най-подходящия момент.

— Очаквах да кажете това, сър — кимна инспектор Мейн.

Помощник-комисарят удари е юмрук по масата и извика:

— Това минава всякакви граници! Десет души са убити на някакъв гол скалист остров и ние не знаем нито кой го е извършил, нито защо, нито как…