Агата Кристи: Десет малки негърчета

— Не е точно така, сър — изкашля се Мейн. — Поне донякъде се досещаме защо. Някакъв смахнат си е наумил да раздава правосъдие. И избрал десет души… А доколко те са виновни, това е друга работа…

— Друга ли? — понита Лег. — Струва ми се…

Той млъкна. Инспектор Мейн почтително изчака.

— Продължавайте — въздъхна Лег. — За част от секундата имах чувството, че ключът към цялата история ми е в ръцете. Но ми се изплъзна. Довършете мисълта си.

— Да речем, че десет души е трябвало да увиснат на въжето. И те са екзекутирани. У.Н.Оуън е изпълнил задачата, която си е поставил, а сам е успял незабелязано да изчезне от острова.

— Това с изчезването е първокласен фокус — вметна Лег. — И въпреки всичко трябва да има някакво обяснение.

— Разбирам мисълта ви, сър. Искате да кажете, че ако този човек не е бил на острова, той не би могъл и да го напусне; а и според оскъдните сведения на свидетелите, това се изключва от сметките. Остава единствената възможност: да е бил един от тези десет. Обмислихме този вариант най-подробно. И все пак знаем нещичко за онова, което се е случило на Негърския остров. Вера Клейторн и Емили Брент са си водили дневници. Съдията Уоргрейв също е оставил бележки — лаконични, изпълнени с юридически термини, но все пак доста ясни. И Блор е нахвърлял някакви записки. В общи линии фактите съвпадат. Пръв е умрял Марстън, след него мисис Роджърс, Макартър, прислужникът Роджърс, мис Брент, Уоргрейв. След смъртта на съдията в дневника на Вера Клейторн е записано, че Армстронг е напуснал къщата през нощта и Блор и Ломбард отишли да го търсят. Последното изречение от записките на Блор гласи: „Армстронг изчезна.“

Като имаме предвид всички тези факти, можем да направим следното напълно приемливо заключение. Както си спомняте, Армстронг се е удавил. Ако приемем, че той е бил луд, какво би му попречило да избие останалите и да се самоубие — като се хвърли от скалата или да загине при опита да преплува разстоянието до сушата?

Тази версия изглежда приемлива, но не върши работа. Просто не става, сър. Да разгледаме показанията на съдебния лекар. Той пристигна на острова още сутринта на тринайсети август. За съжаление много малко може да ни каже. Единственото, което установи със сигурност, бе, че хората са мъртви поне от трийсет и шест часа, а може би и повече. Но по отношение на Армстронг беше категоричен. Тялото му е преседяло осем до десет часа във водата, преди да бъде изхвърлено на сушата. От което става ясно, че Армстронг е бил във водата през нощта на десети срещу единайсети … И ще ви кажа защо. Открихме мястото, където тялото е било изхвърлено на сушата — заклещено в скалите; там намерихме и парченца от дрехите, коси. Тялото трябва да е било изхвърлено там от прилива на единайсети — около час преди пладне. По-късно бурята е утихнала и вълните дори не са достигали това място.

Ще кажете, предполагам, че Армстронг е успял да очисти другите трима, преди да се хвърли в морето същата нощ. Но има и друго обстоятелство, което не можем да пренебрегнем. Тялото на Армстронг е било изтеглено отвъд границата на прилива; там открихме и следите. Очевидно грижлива човешка ръка го е извадила на сушата.

Следователно с положителност можем да твърдим, че е имало живи хора на острова и след смъртта на Армстронг.

Мейн помълча и много скоро продължи:

— Какво ви остава да изясним? Ето положението на единайсети сутринта. Армстронг е „изчезнал“ (удавен). На острова са трима: Ломбард, Блор и Вера Клейторн. Ломбард е бил застрелян. Тялото му беше на брега близо до това на Армстронг. Вера Клейторн бе намерена обесена в стаята й. Трупът на Блор бе на терасата, с глава, размазана от тежък мраморен часовник, за който можем да предполагаме, че е паднал от прозореца точно над него.

— Чий прозорец? — рязко попита помощник-комисарят.

— На Вера Клейторн. А сега нека разгледаме всеки от тези три случая поотделно. Да започнем от Филип Ломбард. Да речем, че той е съборил мраморната фигура върху Блор, сетне е упоил Вера Клейторн, за да я обеси. Най-накрая се е застрелял на морския бряг.

Но в такъв случай кой му е отнел револвера? Намерихме го в къщата, до самата врата в стаята на Уоргрейв — първата срещу стълбището.

— Има ли отпечатъци по него?

— Да, сър, на Вера Клейторн.

— Но, човече, в такъв случай…

— Знам какво имате предвид, сър. Според вас е Вера Клейторн. Убила е Ломбард, отнесла е револвера обратно в къщата, бутнала е мраморния къс върху главата на Блор и се е обесила.