Агата Кристи: Десет малки негърчета

„Сигурен ли сте, че наистина го е направила?“ — попитах го аз.

Той като че ли изтрезня.

„Абсолютно сигурен съм. На друг и през ум не му е минало. Но аз отгатнах истината, щом я погледнах… Когато се върнах… Тя също разбра, че аз знам… Но едно не разбра — че аз обичах това дете…“

Нищо повече не ми каза, но за мен не бе трудно да сглобя цялата история.

Оставаше ми десетата жертва. Открих я в лицето на някой си Морис. Той беше долно нищожество. Освен всичко друго, търгуваше и с опиум и стана причина дъщерята на мои приятели да се пристрасти безнадеждно към него. Момичето се самоуби на двайсет и една години.

През целия този период на издирване в ума ми постепенно узряваше целият план. Той беше почти готов, но окончателният му завършек дойде след един разговор, който проведох с лекар от Харли стрийт. Вече споменах, че бях претърпял една операция. Моят лекар ми обясни, че втора операция би била безполезна. Човекът се постара да ми съобщи мнението си по-внимателно, но аз имам способността бързо да стигам до същината на нещата.

Не му съобщих решението си — да не се примиря с бавно и продължително умиране, какъвто би бил естественият развой на нещата. Не, смъртта ми ще настъпи сред вихрено вълнение. Докато умра, ще живея истински.

А сега, време е да пристъпим към конкретното описание на убийствата на Негърския остров. Не беше никакъв проблем да стана собственик на острова, щом разполагах с услугите на Морис, който прикриваше следите ми. Той беше несравним в подобни сделки. Подреждайки информацията, която бях събрал за всяка от набелязаните жертви, успях да подготвя удачна примамка за отделните хора. Хванаха се безотказно. Всички мои гости пристигнаха на Негърския остров на осми август. Сред тях бях и аз.

Морис вече беше ликвидиран. Страдаше от лошо храносмилане. Преди да напусна Лондон, му дадох хапче, което, както му обясних, бе направило чудеса с моя хроничен гастрит. Трябваше да го вземе преди лягане. Повярва ми безрезервно — беше малко ипохондричен. Нямаше опасност да остави злепоставящи ме документи или бележки. Не беше такъв човек.

Дълго и много внимателно обмислях в каква последователност да бъдат извършени убийствата. По моя преценка гостите ми бяха виновни в различна степен. Реших тези, чиято вина беше най-лека, да си отидат първи, за да не бъдат подложени на изтощителното напрежение и страх, които очакваха по-хладнокръвните престъпници.

Антъни Марстън и мисис Роджърс умряха първи. Той внезапно, а тя — спокойно, в съня си. Разбрах, че Марстън е от онези, които по рождение са лишени от чувството за морална отговорност, присъщо на повечето от нас. Човек без съвест… безбожник! А мисис Роджърс без съмнение бе действала под влияние на мъжа си.

Излишно е да описвам как умряха те. Полицията лесно ще го установи. Не е трудно да се сдобиеш с калиев цианид. Често го употребяват за унищожаване на оси. Носех си малко и без никакво затруднение го сипах в почти празната чаша на Марстън по време на суматохата, последвала прослушването на записа.

Трябва да отбележа, че по време на обвинението внимателно наблюдавах лицата на моите гости и благодарение на дългите години съдебна практика, у мен не остана никакво съмнение, че те са виновни. Всички до един.

В последно време болките ми се бяха засилили и ми предписаха сънотворно — хлоралхидрат. Макар и с усилие, известно време се лишавах от него и така успях да събера смъртоносна доза. Когато Роджърс донесе бренди за жена си, остави чашата на една маса и незабелязан от никого, сипах праха в нея. Все още никой не беше започнал да се съмнява или да подозира другите.

Генерал Макартър умря съвсем безболезнено. Не ме чу, когато се приближих зад него. Разбира се, трябваше много внимателно да преценя в кой точно момент да се отдалеча от терасата, но всичко мина успешно.

Както очаквах, островът бе претърсен и се установи, че на него няма никой друг, освен нас седмината. Това веднага породи подозрение. Моят план предвиждаше, че скоро ще ми бъде нужен помощник. Изборът ми попадна на доктор Армстронг. Той бе доверчив човек. Чувал беше за мен, известна му беше репутацията ми и през ум не можеше да му мине, че човек с моето положение може да се окаже убиец. Подозренията му бяха насочени единствено към Ломбард и аз се престорих, че ги споделям. Споменах, че съм съставил план, според който убиецът ще попадне в капан и ще се издаде.

Всички стаи бяха претърсени, но никой от нас не беше обискиран. Скоро и това щеше да стане.