Агата Кристи - След погребението

Сюзън му обърна сърдито гръб и хукна да си върви.

— Реших да дойда да се сбогувам — рече Майкъл Шейн небрежно. И се усмихна с неотразимата си усмивка.

Поаро трябваше да признае пред себе си, че младият човек има невероятен чар. Той го изучава няколко мига мълчаливо. Усещаше, че познава този човек най-слабо в сравнение с всички останали, тъй като Майкъл Шейн се показваше в такава светлина, в каквато сам искаше.

— Съпругата ви — започна Поаро разговорливо — е необикновена жена.

Майкъл повдигна вежди.

— Така ли мислите? Тя е хубавичка, съгласен съм. Но не блести с ум, не сте ли забелязали?

— Тя не се и опитва да изглежда твърде умна — съгласи се Поаро. — Но знае какво иска. — И въздъхна. — Малко хора могат да се похвалят със същото.

— А — отново разцъфна в усмивка Майкъл. — Малахитовата масичка!

— Може би. — Поаро поспря и добави: — И това, което се намираше върху нея.

— Восъчните цветя ли?

— Восъчните цветя.

Майкъл се намръщи.

— Не ви разбирам, мосю Поаро. И все пак — усмивката отново грейна — искрено съм благодарен, че вече не сме в неизвестност. Не е приятно, меко казано, да живееш под един покрив с хора и да подозираш, че някой от тях може да е убил горкия стар чичо Ричард.

— Горкият стар чичо Ричард! Такъв ли ви се стори, когато го видяхте за последен път?

— Е, да, беше много запазен и въобще…

— И психически напълно нормален.

— О, да.

— И всъщност много проницателен?

— Да, така е.

— Много проницателен по отношение на човешките характери.

Усмивката остана непроменена.

— Не можете да очаквате от мен да се съглася с това, мосю Поаро. Той не ме одобряваше.

— Смятал ви е, може би, за неверен съпруг? — подхвърли Поаро.

Майкъл се изсмя.

— Ама че старомодна идея!

— Но е вярна, нали?

— Чудя се накъде биете?

Поаро събра пръстите на ръцете си и измърмори:

— Извършено е разследване.

— От вас?

— Не само от мен.

Майкъл Шейн му хвърли бърз и изпитателен поглед. Веднага реагира, рече си Поаро. Не е глупак този Майкъл Шейн.

— Искате да кажете, че полицията се е заинтересувала?

— Там не са склонни да разглеждат убийството на Кора Ланскне като случайно престъпление.

— И са водили разследване за мен?

Поаро отговори педантично:

— Интересуват се какво са правили и къде са били родствениците на Кора Ланскне в деня, когато тя е била убита.

— Твърде неприятно — рече Майкъл с очарователен тон на доверчивост, примесена с печал.

— Така ли, мистър Шейн?

— Повече, отколкото си представяте. Слушайте, Розамънд знае, че в този ден съм обядвал с мой колега, Оскар Луис.

— А всъщност не сте, нали?

— Не, не съм. Всъщност отидох с колата при една жена — известната актриса Сорел Дейнтън. Играехме заедно в последната ми постановка. Доста неприятна работа — защото това обяснение може да е напълно задоволително за полицията, но за Розамънд не става.

— А! — Поаро изглеждаше дискретен. — Имали сте известни неприятности поради това ваше приятелство?

— Да. Всъщност Розамънд ме помоли да й обещая, че няма да се виждам повече с тази жена.

— Да, несъмнено това може да ви създаде главоболия. Entre nous 6 6 Entre nous (фр.) — Между нас казано. (Б. пр.) , имали сте връзка с дамата, а?

— Е, обичайното, нали знаете… Не че съм бил влюбен в нея.

— Но тя е била влюбена във вас?

— О, тя е доста досадна… Жените се привързват… Но както сам казвате, пред полицията няма да имам проблем.

— Мислите ли?

— Ами едва ли е възможно да съм нахълтал в къщата на Кора със секира в същото време, в което съм флиртувал със Сорел на мили оттам. Тя има виличка в Кент.

— Да, разбирам… и тази мис Дейнтън ще даде показание за вашето алиби?

— Няма да й е приятно, но тъй като се отнася до убийство, предполагам, че ще свидетелства.

— Ще свидетелства може би дори ако не сте флиртували с нея.

— Какво искате да кажете? — Майкъл го изгледа с тъмен поглед, предвещаващ буря.

— Дамата ви обича. А когато обичат, жените са готови да се закълнат в истината… но и в нещо, което не е истина.

— Нима искате да кажете, че не ми вярвате?

— Има ли значение дали аз ви вярвам, или не. Не на мен трябва да давате обяснения.

— А на кого?

Поаро се усмихна:

— На инспектор Мортън, който в този момент излиза на терасата откъм страничната врата.

Майкъл Шейн се завъртя рязко на пета.

— Чух, че сте тук, мосю Поаро — рече инспектор Мортън. Двамата мъже се разхождаха по терасата. — Дойдох заедно с колегата Паруел от Мачфийлд. Доктор Лараби му телефонирал за случилото се с мисис Лио Абърнети и той иска да изясни някои неща. Докторът смята, че едва ли е нещастен случай.