Агата Кристи - След погребението

— Да, да…

— Не исках да казвам… да го съобщавам. Мисля, че мисис Ланскне не би го одобрила… Но сега… след нападението над мисис Лио тази сутрин, а и като ви чух да казвате най-спокойно, че било съвпадение. О, мосю Понтарлие — не е било съвпадение!

Поаро се усмихна и рече:

— Да, не е било съвпадение… Благодаря ви, че дойдохте, мис Гилкрист. Това бе крайно необходимо.

Струваше му известно усилие да се отърве от мис Гилкрист, а трябваше да я отпрати, тъй като се очакваше и други да му поверят тайните си.

Инстинктът не го излъга. Едва си бе отишла мис Гилкрист, и насреща му се зададе с устремна крачка Грегъри Банкс. Той прекоси ливадата и влезе в беседката. Лицето му бе бледо, а на челото му бяха избили капчици пот. В очите му се четеше странна възбуда.

— Най-после! — извика той. — Рекох си: „Тази глупава жена няма ли да си тръгне?“ Онова, което казахте тази сутрин, не е вярно. Ричард Абърнети е бил убит. Аз го убих.

Еркюл Поаро огледа бавно младежа. Не беше изненадан ни най-малко.

— Значи вие го убихте? Как?

Грегъри Банкс се усмихна.

— Не беше трудно за мен. Предполагам, можете да си представите. Има поне двадесет препарата, които са ми подръка и са подходящи за това. Нужни ми бяха повече усилия да обмисля метода на даване, но накрая ми хрумна хитра идея. Най-хубавото е, че не трябваше да съм там по това време.

— Умно — рече Поаро.

— Да — Грегъри Банкс сведе скромно очи. Беше доволен от себе си. — Да, наистина беше хитро.

Поаро запита с интерес:

— А защо го убихте? Заради парите, които щеше да наследи жена ви ли?

— Не, не, разбира се, че не за това. — Възбудата на Грегъри премина във възмущение. — Не съм алчен за пари. И не се ожених за Сюзън заради парите й!

— Наистина ли, мистър Банкс?

— Той мислеше така! — рече Грег с неочаквана злоба. — Ричард Абърнети! Той обичаше Сюзън, възхищаваше се от нея и с гордост я даваше за пример — истинска Абърнети била! Но смяташе, че е сключила неравностоен брак — имаше лошо мнение за мен, презираше ме! Да, в говора ми се усеща диалектът, дрехите ми не са най-изискани. Той беше сноб — гаден сноб!

— Не мисля, че сте прав — кротко отбеляза Поаро. — От всичко, което съм чувал за него, съдя, че Абърнети не е бил сноб.

— Беше, беше! — Младежът говореше почти истерично. — За него бях кръгла нула. Надсмиваше ми се. Външно беше винаги учтив, но аз можех да доловя, че не му харесвам.

— Възможно е.

— Не може да се отнасят така с мен и да се измъкват безнаказано. И по-рано са опитвали! Имаше една жена, на която приготвях лекарства. Страшно грубо се държеше с мен. И знаете ли какво направих?

— Да — отвърна Поаро.

Грегъри се сепна.

— Значи знаете?

— Да.

— Едва избягна смъртта — продължи той самодоволно. — О, това може да ви покаже, че с мен шега не бива. Ричард Абърнети ме презираше — и какво се случи с него? Умря.

— Много сполучливо убийство — поздрави го Поаро със сериозен тон. После добави: — Но защо идвате при мен и се издавате?

— Защото вие казахте, че всичко е приключило и че той не бил убит. Трябваше да ви покажа, че не сте чак толкова умен, колкото се мислите, и че освен това… освен това…

— Да? Освен това какво?

Изведнъж Грег се отпусна тежко на пейката. Лицето му се промени — то неочаквано придоби изражение на екстаз.

— Постъпих срамно… грешно… Трябва да бъда наказан… Трябва да се върна там — на онова място за наказание… да изкупя вината си… Да, трябва да я изкупя! За покаяние! За отмъщение!

Лицето му сияеше в опиянение. Поаро внимателно го изучава миг-два. После го попита:

— Толкова много ли искате да избягате от жена си?

Изражението на лицето на Грегъри се смени:

— Сюзън ли? Сюзън е прекрасна — прекрасна!

— Да, Сюзън е прекрасна. И това е бреме за вас. Сюзън ви обича предано. Това също е бреме, нали?

Грегъри продължи да гледа упорито пред себе си. После проговори като сърдито дете:

— Как искам тя да ме остави на мира! — И подскочи: — Ето я, идва през поляната. Аз си тръгвам. Но вие ще й предадете това, което ви съобщих, нали? Кажете й също, че съм отишъл да направя признания в полицията.

Сюзън се спря задъхана:

— Къде е Грег? Той беше тук, нали? Видях го.

— Да. — Поаро поспря за миг, преди да каже: — Дойде да ми съобщи, че той е отровил Ричард Абърнети…

— Пълна глупост! Не сте му повярвали, нали?

— Защо да не му повярвам?

— Той беше далеч оттук, когато умря чичо Ричард.

— Да, може би. А къде е бил, когато умря Кора Ланскне?